Патриция Корнуэлл - Тихият палач

— Не беше уплашен. Но му напомних, че Пентагонът няма да е доволен, ако проведе подводно търсене и изземване на доказателства по толкова медийно известен случай, когато не отговаря на здравословните изисквания. Всъщност той си призна, че военният лекар му е казал дори да не си помисля за гмуркане, докато не си постави пейсмейкър.

Последвах Бентън и излязох от кабината, докато двамата водолази се приближаваха с големи крачки към платформата за гмуркане. Единият носеше торба, в случай че извади късмет и намери липсващата екипировка на Росадо и пробитата кислородна бутилка, която сигурно беше пълна с вода. Тя би трябвало да е доста тежка, затова беше малко вероятно да е отнесена от течението. Пръснах спрей против запотяване в маската си. Проверих стикерите на пълната кислородна бутилка, подпряна на стената на лодката, отворих клапата и пуснах малко съскащ въздух.

— Е, звучи доста безнадеждно, но поне мога да кажа, че съм опитала. — Завързах здраво бутилката за екипировката си. — Както обикновено трябва да мислим за процеса и да се тревожим за някакъв адвокатски екип мечта, който ще се фокусира върху липсващите парчета от черепа, мандибулата и зъбите и как намирането им би променило интерпретацията на фактите.

— Това е такава глупост. — Бентън изми маската си в съд с чиста вода.

— За съжаление, не е. Ако бях адвокат, точно това щях да направя. — Изравних горния край на надуваемата си жилетка с горния ръб на бутилката и седнах на пейката. — Щях да питам за разстоянието. И след това съдебните заседатели щяха да започнат да се съмняват, че е стреляно от яхтата, да си мислят, че е станало със снайпер от голямо разстояние, от друга лодка или от високо място на брега. Ще го сравняват с другите случаи и ще казват, че не може да е бил Трой.

— Или ще обвиняват тази, която би трябвало да е мъртва. Кари.

Огледах искрящата синева край нас и най-близката лодка, която съзрях, беше поне на километър и половина южно от нас. Забелязах, че се движи много бавно в наша посока.

— Може костите да са изядени от акула. — Бентън закопча екипировката си.

— Съмнявам се. — Наведох се, за да си сложа плавниците.

— Долу вече няма нищо и мисля, че това не е учудващо — каза той. — Много стари гуми. Видях цял куп тази сутрин.

— Защо да си правим труда? Ако си мислиш това, което подозирам.

— Знаем със сигурност, че тя е била на яхтата на Росадо вчера сутринта — каза Бентън.

— Била е Саша Зарин.

— Ако все още закриля Трой и семейството, тогава е било хитър ход от нейна страна, да се погрижи всякакви доказателства от дъното на океана да изчезнат, преди да започнем да ги търсим.

— Както е избърсала бирените бутилки и пушката и е използвала белина, за да унищожи следите от ДНК. — Вдигнах регулатора, мундщукът беше в дясната ми ръка, компютърът в лявата. Съединих клапите и затегнах връзките в горния край на бутилката.

— Така е. Боже, като знаем кой е бил. Вероятно точно така е направила — каза той. — Отговаря на стила й и долу няма да намерим нищо, затова защо да си правим този труд? А и апартаментът за рождения ти ден е готов и ни чака. Никога не съм бил по-изкушен да претупам мисия както сега.

— Това би било отвратително. — Закачих маркуча за ниско налягане към клапата на помпата. — Нашите приятели от полицията са вече долу и ни чакат.

Сложих регулатора в устата си и вдишах, мембраната се съпротивляваше и се движеше напред, точно както би трябвало да бъде. Пуснах въздуха. Вниманието ми продължаваше да се рее из синевата край нас към малката лодка, която бях забелязала по-рано. Вече не се движеше, но виждах някой да седи в задната част. Флагът се движеше по водата, някой се гмуркаше край изкуствения риф.

Бентън проследи погледа ми.

— Не се притеснявай. Ако някой се приближи, Рик и Сам ще го отпратят.

— Ще си покажат значките под водата?

— Нещо такова.

— Ще направя едно кръгче край потъналия кораб в непосредствена близост и след това прекратяваме.

— Само за да кажеш, че си го направила.

— Това е деветдесет процента от всичко напоследък. — Бръкнах в чантата си за гмуркаческия компютър, който слагах на китката си, за ножа си с тъпо и късо острие. — Хайде. Отдавна не сме се гмуркали заедно.

Вдигнах маската с малка вградена камера и вкарах ръцете си в надуваемата жилетка. Пробвах отново регулатора, за да се уверя, че въздухът стига до мен. След това ги занулих. Сложих си маската и проверих пак мониторите. Наведох се напред, за да извадя кислородната маска от стойката й и станах. Сложих си ръкавиците и тръгнах внимателно с плавниците към платформата. Регулаторът беше в устата ми. Сложих едната си ръка над него, а другата над маската, и скочих.