Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Мерцедесът се стрелна в алеята, разлетяха се искри, разнесе се остро скърцане на метал. Легнал по корем, Никълъс се държеше с върховете на пръстите си за металната обшивка на предното стъкло.

Оглушителен трясък го накара да отскочи встрани, пръстите му почти изпуснаха обшивката. В средата на покрива зейна грозна дупка с остри като бръснач краища. Този мръсник стреля по мен! Сви се на топка и се претърколи назад секунда преди появата на втората дупка в ламарината.

Бандитът остави пистолета до себе си, стисна волана с две ръце и скочи на спирачките. В очите му проблесна триумф, тъй като тялото на Никълъс стремително се претърколи напред и падна пред колата. Посегна към пистолета, но вече беше късно. Оцелял по магически начин, Никълъс връхлиташе срещу него. Нямаше какво друго да прави, освен да натисне педала на газта. Алеята беше прекалено тясна, Никълъс нямаше къде да се скрие. Разкривил устни в жестока усмивка, бандитът вече предчувстваше удоволствието. Обичаше тъпия звук от съприкосновението на метала с човешкото тяло, но още повече харесваше чувството на радостна възбуда, което придружаваше този миг…

Но тялото на Никълъс полетя срещу стъклото с краката напред, бандитът инстинктивно се дръпна към облегалката. На задната седалка Хата нададе вик на ужас. Вниманието на якудза беше отклонено само за миг, но той се оказа достатъчен за Никълъс, чийто втори ритник най-сетне проби здравото трипластово стъкло. Блестящи като скъпоценни камъни частици се посипаха в скута на бандита, той насочи пистолета си срещу връхлитащата фигура и слепешком натисна спусъка.

Никълъс усети горещия полъх на куршума, ушите му писнаха от оглушителния изстрел. Усети как якето на рамото му се опъва, сякаш го беше закачил за бодлива тел. Тялото му продължи движението си напред и почти достигна седалката. Бандитът скочи на спирачките — колкото да се защити, толкова и за да затрудни движенията на противника. Тялото на Никълъс политна и се удари в арматурното табло. Главата му тресна бутоните на компактдиска, краката му се оплетоха в лоста на скоростите.

Болката в ребрата му беше толкова остра, че той неволно изпъшка. В устата му се появи металически вкус, по-скоро усети, отколкото почувства удара на противника си. Направи опит да се претърколи встрани, но стигна едва до жабката.

Очите на якудза се оцъклиха от резкия приток на адреналин. Беше млад човек, най-много на двадесет и три-четири години. Вените отчетливо изпъкваха по гладко обръснатата му глава. Никълъс видя неестествено разширените му зеници и веднага разбра, че е дрогиран, вероятно с кокаин. На това се дължеше и свръхчовешката му сила…

Онзи се приготви да нанесе нов удар, този път насочен към шията му. Никълъс не направи опит да го блокира, просто защото прецени, че няма достатъчно място. Вместо това се надигна и сграбчи ръката му. Ръкавът се дръпна нагоре, откривайки част от сложна татуировка „иризуми“. Ако можеше да я види цялата, без съмнение щеше да разбере към кой клан принадлежи младият бандит.

Но в момента имаше други грижи. Възползвайки се от по-изгодната позиция, якудза изви китката си и рязко натисна надолу, опитвайки се да прикове Никълъс в пространството между седалките. В очите му се появи неясно учудване, когато Никълъс вдигна крак и заби коляно в ребрата му. Разнесе се остро изпукване, учудването отстъпи място на недоверие и разочарование. Така хлапакът прие тъжния факт, че няколко от ребрата му са счупени.

После в очите му се появи бяс, силата му сякаш се утрои, подпомогната от наркотиците. В ръката му проблесна къс нож, тялото му се устреми напред, станало безчувствено към божата.

Нападението беше толкова стремително, че острието потъна в рамото на Никълъс миг преди лакътят му да се забие в адамовата ябълка на якудза. Успя да избегне втория удар благодарение на гъвкавостта си, а и бандитът го нанесе слепешком, почти задавен от удара в гърлото. Лостът за скоростите се отмести, ножът потъна дълбоко в кожата на седалката. Никълъс реши да използва долната част на тялото си, но това се оказа грешка. Кракът на младежа се отдръпна от спирачката и рязко натисна газта. Мерцедесът се стрелна напред сред рояк от синкави искри и оглушително стържене.

Откъм задната седалка се разнесе уплашеният писък на Хата. Никълъс направи опит да хване волана, но с това даде възможност на якудза да измъкне ножа от седалката и да го насочи към корема му.

Останал без контрол, мерцедесът най-сетне напусна тясната алея, блъсна паркиран наблизо нисан и отскочи към тротоара. Пешеходците се разбягаха с гневни викове, последва ги още по-гневен хор от клаксони.