Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Чезаре Леонфорте и Веспър влязоха едва когато първият надникна, през вратата и кимна с глава.

— Къде е малкото борсуче? — навъсено изръмжа Чезаре.

Никой не разбра кого има предвид — момичето или Пол Киарамонте.

— Как ви се изплъзнаха, да ви вземат мътните? — извърна се към единия от здравеняците той. Беше тип с близко разположени очички и мазна къдрава коса.

— Рече, че хлапето иска диетична кола и тя го повлече към кухнята на дома за гости — отвърна мазният, все още запъхтян от тичането до четвъртия етаж. Шефът и мадамата му бяха взели асансьора. Потеше се обилно и беше ядосан, че не откриха никого. Револверът в ръката му нетърпеливо се поклати, сякаш искаше на всяка цена да гръмне по някого.

— Прибери шибаната ютия! — гневно го изгледа Чезаре. — По хлебарките ли ще стреляш, тъпако?!

— Добре де — изръмжа горилата, тикна оръжието под потната си мишница и продължи: — Почнахме от кухнята… Нямаше ги, затуй излязохме навън… Никой нищо не беше видял… Ни момчетата, ни кучетата… — Приведе рамене и виновно добави: — Кво можехме да направим?

Чезаре изобщо не си направи труда да отговаря на тъпия въпрос, очите му се насочиха към барчето.

— Обикновена и диетична кола — установи той и поклати глава. — Били са тук!

— Никой не ги е видял да излизат! — напомни му Веспър.

— Така е — изръмжа той и веждите му се сключиха в една линия. — Защо изведнъж са се разбързали, да ги вземат мътните?

— Да вървим да ги търсим! — изръмжа единият от здравеняците, очевидно изгарящ от нетърпение да използва револвера си.

— Имаме хора на летището, автобусните терминали и железопътните гари — промълви сякаш на себе си Чезаре. — Агенциите за коли под наем са предупредени да сигнализират веднага, ако мъж с отличителните белези на Пол се опита да наеме кола. Остават само две възможности — да свият превоз или да купят кола на старо… Но и двете ги изключвам, защото Пол не е толкова глупав да рискува с кражба, а мангизи за покупка няма…

— Все още не знаем дали е избягал заедно с хлапето, или просто се опитва да го открие — напомни му Веспър.

— Заедно са — промърмори Чезаре и махна с ръка към кутийките кока-кола на барчето. — Не зная какво е намислил Пол, но ще го накарам да съжалява! — ръката му направи къс, повелителен жест. — Вие двамата почвате оглед на квартала! Искам да проверите всяка кръчма и всеки хотел в периметър от осем пресечки. Едва ли са отишли далеч, след като от администрацията твърдят, че не са напуснали…

— Акинага не вдига телефона, което означава, че не иска да го безпокоят или го няма — промърмори Хата и окачи слушалката на автомата. Натика ръце дълбоко в джобовете на панталона си, подметките му изскърцаха върху асфалта. — Ако второто е вярно, значи е в „Запален от двата края“…

— Искам да го открия, при това тази нощ — изръмжа Никълъс. — И няма да те изпусна от очи, докато не ме заведеш при него!

Стояха на тротоара близо до пресечката на Мейжи-дьори с Ясукун-дьори, очите на Никълъс бавно оглеждаха размитите от дъжда неонови реклами.

— Какво представлява „Запален от двата края“? Гей бар или заведение за стриптийз?

Хата се поколеба и Никълъс мрачно го изгледа.

— Частен клуб, в който се предлага и стриптийз, но много специален — побърза да отвърне той. — Достъп до него имат само хора с членски карти, повечето от тях са важни личности…

Никълъс продължаваше да наблюдава улицата, очите му търсеха големи лимузини с якудза зад волана. Една среща с подобна кола му беше повече от достатъчна, нямаше никакво желание за втора. Беше ясно, че Хата е поставен под наблюдение и закрила, отстраняването на първия бодигард навеждаше на мисълта, че съответният клан на Якудза ще направи необходимото да го снабди с нов… „Запален от двата края“… Странно име за нощен клуб. Но още по-странно беше, че именно пред входа на този клуб беше съсечен Изе Икудзо… Показно убийство, вероятно дело на самия Майкъл Леонфорте.

— Важни личности? — повтори замислено той. — Какво имаш предвид?

Хата отново се поколеба. Външният му вид беше ужасен, от тялото му се разнасяше отвратителна миризма. Никълъс умишлено не му даде възможност да се приведе в ред. Понякога унижението е най-доброто средство за душевно пречистване…

— Знаеш какво — най-сетне отвърна Хата. — Политици, висши чиновници, бизнесмени… Не се допускат хора на заплата… — Това означаваше, че клубът е табу за държавни служители от среден и дребен калибър. — „Запален от двата края“ е клуб за избрани, там се срещат само хора с истинска власт… Именно по тази причина Акинага го е превърнал в нещо като втори дом…