Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Умът на Никълъс напрегнато работеше. Нещо не беше наред, усети го още в момента, в който Хата неохотно призна за тайните си връзки с Тетцуо Акинага. Онзи беше оябун на клана Шикей, докато татуировките на бодигарда с мерцедеса сочеха, че той принадлежи към клана Ямаучи. След убийството на Таши Шидаре — оябун на Ямаучи, кланът се управляваше от тримата му помощници заедно, тъй като никой от тях нямаше достатъчно подкрепа за самостоятелно управление. Дали Акинага е решил да погълне Ямаучи? Според някои слухове той имал сериозни намерения да наследи Шидаре, освен това вече беше направил един опит за премахването на самия Никълъс.

— Значи Акинага е редовен посетител на „Запален от двата края“ — промърмори той. — А останалите оябуни?

— Естествено — кимна Хата. — Почти всички са членове. Също и няколко от помощниците им…

Късчета от мозайката продължаваха да плуват в мрака, но някои от тях бавно лягаха по местата си.

— И ти ли си член?

Хата се поколеба, после неохотно кимна с глава.

Никълъс мълчаливо наблюдаваше сребърните дъждовни струи, които шибаха ярко осветените витрини на Шинжуку.

— Заемаш достатъчно важен пост, за да поддържаш връзка с Акинага — промълви най-сетне той. — Знаеш къде можеш да го откриеш, сега ще видим дали те познават там.

Разбира се, Хата наистина се оказа член на клуба. При това достатъчно популярен, за да не показва картата си. А Никълъс беше помолен да остави името си. Той се представи като Майк Леонфорте, после и двамата получиха пластмасови карти с лазерен код.

— Защо ме доведе тук? — просъска Хата, докато се спускаха по каменните стъпала, излъскани от дългогодишна употреба. — Нещата могат да станат доста сложни!

— Сигурно — сви рамене Никълъс. — Но именно тук си планирал отстраняването на Танака Гин, нали? Значи е редно да довършиш започнатото дело…

Стълбището се осветяваше от неонови тръби, скрити зад метални решетки. Неприятно ярката светлина превръщаше кожата им в болезнено бледа материя, сякаш бяха мъртъвци. Долу гърмеше оглушителна рок музика, вибрациите й проникваха в краката им направо през каменните стъпала.

Стълбата свърши, пред очите им се разкри дълъг и тесен коридор, далечният му край тънеше в мрак. Подът беше покрит с леко извити дялани камъни, по стените се плъзгаха водни струи, събираха се в нещо като плитки канавки и изчезваха незнайно къде. На сводестия таван бяха окачени слаби електрически крушки в метални решетки. Всичко това напомняше за някаква естествена пещера, вероятно разположена точно над тунелите на метрото.

Приближиха се към тежка метална врата, която наподобяваше вход на древен замък. Зад нея седеше огромен борец сумо, който лениво се изправи и пое пластмасовите им карти през решетките. Вкара ги в някаква машина до себе си, решетъчната врата щракна и се отвори. Борецът мълчаливо им върна картите и отстъпи встрани.

Музиката беше оглушителна, задъхана като ритуалните ритми на индианско племе. Пробиха си път между тълпата разгорещени танцьори и се озоваха в продълговато помещение с нисък таван. Топлината и влагата на стотици човешки тела се стелеше над масите като тропическа мъгла. Пронизваха я разноцветни прожектори, над всичко доминираше музиката — някаква странна, но възбуждаща комбинация от джаз, бибоп и рап… Приличаше на вятър, който свири сред стеблата на млада бамбукова горичка…

Докато следваше Хата по петите, Никълъс бавно оглеждаше лицата на присъстващите. Разпозна министъра на финансите, министъра на търговията и индустрията, шефовете на търговската и промишлената камари… Спря да запаметява лицата на известните личности, когато видя министъра на външната търговия, заобиколен от цяла тълпа политици. Тук бяха водещи фигури от Либерално-демократическата партия, Социалистическата партия, имаше представители и на новосформираната Аграрна партия, начело със заместник-министъра на правосъдието. Между тях се виждаха президенти на големи международни компании, имаше и достатъчно представители на Якудза…

Никълъс се насочи именно към последните, очаквайки да открие и Тетцуо Акинага. Един младолик оябун, когото не познаваше, беше потънал в оживен разговор с директора на отдел „Хранителна промишленост“ в Министерството на търговията. Каква ли сделка се уговаря, запита се той и стисна ръката на Хата, който очевидно искаше да се смеси с тълпата и да изчезне.

— Къде е Акинага? — просъска той.

— Не зная — сви рамене прокурорът. Наложи му се да крещи, за да бъде чут.