Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Острието на ножа беше толкова близо до шията на Никълъс, че той почувства топлината му. Направи отчаян ключ с двете си ръце, китката на бандита се прекърши и безсилно увисна. От устата му се изтръгна вик на болка, но Никълъс не му даде време да се осъзнае и заби лакът в носа му. Рукна фонтан от кръв, тялото на шофьора политна и безсилно се отпусна върху волана.

Никълъс го дръпна назад и направи опит да изрита крака му от педала за газта. Съумя да насочи колата обратно към уличното платно и се понесе срещу движението към светофарите на Мейжи-дьори. Плувна в пот, но краката на бандита отказваха да се помръднат. В главата му изведнъж се появи неясно бучене. Не , изкрещя безмълвно той. Не сега, за Бога! Направи отчаян опит да прогони тъмната вълна на Кшира, която заплашваше да погълне съзнанието му. Това му костваше огромна душевна енергия, за момент вероятно припадна… Когато отвори очи, колата беше само на няколко метра от тежък камион с ремарке, запълнил кръстовището. Никълъс се отказа да стигне до педалите. Ръката му светкавично премести лоста на скоростите в неутрално положение, после завъртя ключа и изгаси мотора.

Камионът нарастваше срещу тях с мълниеносна скорост, огромен като жилищен блок. Макар и с изключен двигател, мерцедесът продължаваше да се носи напред по инерция. Никълъс се надигна и рязко дръпна волана. Колата направи завой от 180 градуса, очите му се наляха с кръв от огромната центробежна сила. Хата продължаваше да крещи от ужас на задната седалка, светът се превърна в едно блестящо огнено кълбо… Цветовете на неоновите реклами се сляха, оформяйки нова и странно променена реалност. Всичко това продължи едва стотна от секундата, но чувството за пълна свобода беше главозамайващо. Никълъс усещаше единствено ударите на сърцето си, дори за миг не му мина през ума, че се намира в смъртна опасност…

После мигът отмина и колата се тресна в тежкия камион. Ударът беше страничен и не особено силен, но Хата се блъсна в облегалката до главата на Никълъс и той замалко не си прехапа езика. Инерцията се стопи, ръцете му механично завъртяха кормилото към близкия тротоар. Мерцедесът се блъсна в него, разклати се и най-сетне спря.

Вонята във вътрешността на купето беше нетърпима. Пропукването на изстиващия мотор бързо потъна във воя на приближаващи се сирени и тропота на крака по бетонния тротоар. Никълъс с мъка извърна глава и видя Хата между седалките. Дишаше с усилие, по лицето му се търкаляха едри капки пот. Цялата задна седалка беше покрита със съдържанието на стомаха му.

Сирените бързо се приближаваха. Никълъс грабна ножа и разцепи ръкава на бандита до себе си. Пред очите му блесна сложно, почти фантастично „иризуми“. Запаметил отличителните знаци на клана, Никълъс излезе от колата и отвори задната врата. В същия момент пристигнаха ченгетата. Той бръкна в джоба си и им показа служебната значка на Танака Гин, после хвана Хата за яката и безцеремонно го издърпа навън.

Капчици дъжд разхладиха челото му, благословени като ангелска целувка. Въртящите се светлини на полицейските коли започнаха да привличат зяпачите. Част от униформените ченгета се заеха да ги разпръскват, други обърнаха внимание на задръстеното движение. Двама-трима останаха в близост до Никълъс и очевидно очакваха някакво обяснение. Появи се линейка, червената лампа на покрива й превърна пресечката в истински карнавал. От нея слязоха хора с бели престилки и невъзмутимо се насочиха към сгърченото зад волана тяло на младия бандит. Никой не погледна Никълъс, никой не му предложи помощ.

Очите му се сведоха към черните следи върху асфалта, покрити със ситни дъждовни капчици. Измина доста време, преди да установи, че те са негово дело. Умът му бавно възвръщаше нормалното си състояние. Напълни дробовете си с хладния нощен въздух, наведе се към Хата и тихо прошепна:

— Сега си в ръцете ми, изменник! Ще правиш каквото ти заповядам, иначе веднага те предавам в ръцете на полицията! Ясно ли е?

Хата кимна, лицето му стана още по-бледо. Никълъс се извърна към търпеливо чакащия сержант и каза:

— Готов съм да направя изявление.

Двама широкоплещести здравеняци с 38-калиброви револвери подмишниците нахлуха като фурии в стая 421 на хотел „Авамарин“ в Саут бийч. Револверите се озоваха в ръцете им още в мига, в който краката им стъпиха на мокета. Единият огледа банята, другият се зае със стенните гардероби, като не забрави да надникне и под леглото.