Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

На лицето му се появи характерната крива усмивка, а Франси имаше чувството, че това е най-прекрасната усмивка, която беше виждала в краткия си живот.

— Много си хубав!

Никълъс се усмихна на слабичкия европеец с късо подстригана коса и чувствени устни.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Зад ъгъла има един хотел, който предлага прекрасни условия за любов!

— Съжалявам — отвърна Никълъс. — Вече имам насрочена среща.

— Тогава ще го отложим за друг път — въздъхна европеецът и се насочи към следващата си жертва.

Никълъс влезе в бара и си поръча уиски със сода. Заведението се наричаше „21 рози“ и беше любимо място за среща на педерастите от Шинжуку. Не се смути от многобройните погледи, които се насочиха към него, тук се чувстваше в безопасност. „Наншоку“ — любовта между мъже, имаше дълбоки корени в японската история. Тя се беше породила през средните векове в самурайските среди. Тогава е било популярно поверието, че любовта към жената е слабост, от която всеки истински мъж трябва да се срамува. Проявата на чувства към мъж или момче вероятно се е прехвърлила тук от древна Гърция, където мъжкото тяло е било обект на особена почит. В Япония тази почит се разпространява от многобройните будистки монаси, нахлули от Континентален Китай.

Никълъс плати питието си, опря гръб на бара и бавно огледа заведението. Доста хора знаеха, че Такуо Хата прекарва поне два дни от седмицата в подобни бардаци. Преди да дойде тук, беше позвънил в дома му, жената на прокурора потвърди, че Хата е излязъл и сигурно ще се забави. „21 рози“ беше четвъртото педерастко свърталище, в което влизаше. На малкия дансинг танцуваха плътно притиснати мъже, край стената в дъното открито се опипваха. Заведението беше задимено и полутъмно, в атмосферата се долавяше нещо като отчаяна разруха, което очевидно допринасяше за настроението на посетителите.

Никълъс получи още две предложения и едно недвусмислено опипване преди откъм тоалетната да се появи мъж, който отговаряше на описанието на Хата. Насочи се натам, с мъка пробивайки си път между запотените тела на танцуващите двойки. Някой опипа задника му, а мъж с лице на дребен чиновник пусна кавалера си и направи опит да го целуне по устата.

Успял да се измъкне невредим от разгорещените педерасти, той се озова в далечния край на бара и с удовлетворение установи, че човекът наистина е Такуо Хата. За нещастие обаче Хата го забеляза почти в същия миг. Очите зад дебелите стъкла на очилата се ококориха, ръцете му разблъскаха двамата младежи, които го опипваха по задника, краката пъргаво го понесоха към изхода.

Успя да изскочи навън, преди Никълъс да го докопа, пъргав като горски елен. Никълъс си пробиваше път в обратна посока с чувството, че стъпва сред подвижни пясъци. Използваше цялата сила на раменете и лактите си и най-сетне беше изхвърлен по посока на вратата.

Изскочи на тротоара тъкмо навреме, за да види как Хата отваря задната врата на голям черен мерцедес, който чакаше край тротоара с работещ мотор. Нададе предупредителен вик, Хата вдигна глава и страхливо се огледа. В следващия миг вече беше във вътрешността на лимузината. Гумите изсвириха и колата стремително потегли. Бронята й закачи минаващо край нея такси, което се завъртя и задръсти движението. Шофьорът направи бърза маневра и отново даде газ. Но Никълъс вече беше успял да се вкопчи в рамката на отворения страничен прозорец.

Зад волана на мерцедеса седеше кльощав якудза, който очевидно беше майстор в занаята си. Видял неканения гост, той рязко нави волана и тялото на Никълъс се размина на милиметри със стоманената каросерия на тежък камион, който се движеше насреща. Разнесе се пронизителен вой на сирена, мерцедесът се разлюля на пружините си и стремително полетя по мокрия асфалт. Бандитът зад волана продължаваше да криволичи, обувките на Никълъс дращеха асфалта, тялото на прокурора безпомощно се мяташе из купето.

Колата навлезе в остър ляв завой и Никълъс моментално използва инерцията, за да се хване по-здраво. В следващия миг периферното му зрение улови нещо тъмно и зловещо, което стремително се приближаваше. Изви глава и успя да зърне тясната алея, към която се бяха насочили. Светкавично си даде сметка, че не може да остане на мястото си, тъй като ширината на алеята надвишаваше тази на мерцедеса едва със сантиметър-два.

Навлизането в алеята беше отбелязано с разклащане и остър удар в близката стена. Единият фар примигна и угасна. Време за губене нямаше. Никълъс отпусна крака, петите му влязоха в болезнено съприкосновение с асфалта и отново отскочиха. Повтори упражнението и този път тласъкът беше достатъчно силен, за да го отхвърли към покрива на колата.