Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

В очите й се появиха сълзи. Доминик положително би намерил друг изход, но тя е майка. Няма начин да търси алтернативни решения, когато животът на детето й е в опасност.

През нощта се събуди и видя, че Чезаре й беше оставил дрехи. Ползвани, вероятно на любовницата му. В тях имаше нещо познато, въпреки че явно бяха предназначени за жена с руси коси, а не за брюнетка като нея. Но какво е то?

Ноздрите й потръпнаха и се разшириха. Ароматът! Дрехите бяха напоени с едва доловимата миризма на познат парфюм. На кого принадлежеше той? Цяла сутрин търси отговор на този въпрос, но не успя да го открие. Може би защото съзнанието й продължаваше да стои натикано в оловната кутия с надпис „паника“ на капака.

После се появи Чезаре. В ръцете му имаше поднос с кафе и закуска. Отново унижена, тя се нахвърли върху храната като прегладнял звяр. А той стоеше и я гледаше като дресьор в зоологическата градина.

Остана на стола, въжетата не влязоха в употреба. Разпитът продължи, скоро търпението му започна да се изчерпва. В крайна сметка скочи на крака, захвърли каничката с кафе на пода и излетя навън.

Секунди по-късно до слуха й долетя самотният пистолетен изстрел.

Скочи на крака й изтича към заключената врата, ръката й се вкопчи в бравата. Пред очите й се появи ужасна картина: Чезаре вдига пистолета и го насочва в слепоочието на Франси.

— Не, не, не! — започна да крещи тя, а рамото й потъна в солидното дърво. Блъскаше като полудяла, въпреки острата болка, пронизваща цялото й тяло. Накрая ключалката щракна, тя механично се върна на стола, на който я беше оставил Чезаре. Раменете и ребрата й пулсираха от болка, но тялото й се сви като стоманена пружина.

Чезаре застана на прага с револвер в ръка, всички мисли в главата й изчезнаха и на мястото им се появи бяло петно. Стрелна се към него с такава бързина, че той нямаше време да се отдръпне. Главата й го улучи в гърдите, револверът отлетя настрана, телата им с трясък се строполиха на пода в дневната. Ноктите й бясно се забиха в него, коляното й потърси слабините му.

Въздухът напусна гърдите му с болезнено свистене, но тя не го чу, тъй като вече беше на крака и тичаше по коридора.

— Франси, Франси!

Отваряше вратите на стаите, обхващаше за частица от секундата празнотата им, после продължаваше напред. Най-сетне се озова обратно в дневната, задъхана и обляна в пот. Очите й се спряха на прясна дупка от куршум в облегалката на дивана.

Завъртя се като фурия и впи пламтящ поглед в Чезаре, който се беше хванал за един от столовете и притискаше с длан наранените си слабини.

— Копеле мръсно!

Искаше да изкрещи тези думи, но от устата й излетя едва доловим шепот. Адреналинът напусна кръвта й в мига, в който разбра, че изстрелът не е бил предназначен за Франси. Краката й се подгънаха, тялото й безсилно се отпусна на дивана.

— Господи, мили Боже! — простена тя и отпусна глава в дланите си.

— Чукаш на погрешната врата — обади се Чезаре, лицето му все още беше разкривено от болка. — Глупаво е да мислиш, че можеш да спасиш семейството си, след като видях сметката на Тони… Отдавна трябваше да вдигнеш бялото знаме, Маргарет!

— Кога по-точно? — горчиво промълви тя. — Преди или след като твоите умници убиха шофьора направо пред очите ми?

— Престани да дрънкаш глупости! Идеята да повикаш онова ченге си беше твоя, а от Пол разбрах, че лично си очистила един от хората ми… Останах с чувството, че ти се възхищава…

Главата й отскочи нагоре, Чезаре стреснато отстъпи крачка назад. В очите й пламтеше бясна злоба.

— Престани да ме будалкаш! Планирал си тази операция далеч преди да знаеш дали ще капитулирам, или не! Защо иначе ще откраднеш фирмата ми?

— Това беше бизнес, Маргарет — сви рамене Чезаре. — Видях благоприятен шанс и се възползвах от него, нищо повече…

— Глупости! — гневно тръсна глава тя и отметна кичур коса от лицето си. — Прекрасно знаеш какво означава тази компания за мен! С ей тези две ръце съм я изградила!

— Стига вече — разпери ръце той. — Това е само една компания, за Бога!

— Тя беше въздух за мен, глупако! — стисна юмруци Маргарет. — Тя ми даваше самочувствие, тя ме направи това, което съм. Единственото нещо на света, с което се гордеех, като изключим дъщеря ми… — Махна с ръка и горчиво добави: — Всъщност защо трябва да ти обяснявам подобни неща? И след милион години пак няма да ги разбереш!

Но Чезаре я разбираше, при това много добре. На практика я уважаваше далеч повече, отколкото онзи нещастник Тони Д. Така и не можа да разбере какво толкова е видял у него Доминик. Докато тази жена беше от друго тесто. Смело се изправи насреща му, не се поколеба да стреля срещу наемните убийци, без колебание потърси помощ от полицията и ако не беше намесата на Пол Киарамонте, положително би се измъкнала… А после издържа и на психологическия тормоз.