Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Значи го пипнахме.

— Ако го открием…

— За това не бери грижа — възбудено отвърна Гин. — Ще го открием просто защото той го иска… Организирал е убийството на Гиай Къртц така, че да остави следи… Защо иначе ще инсценира катастрофата точно пред заведение, в което ходи всеки ден? Би могъл да го стори на всяко друго място в Токио, а не точно в Мудра… Защо използва ритуално оръжие да коли жертвите си? — Танака Гин спря и вдигна глава. — Той те познава, Линеър-сан. Бил е сигурен, че ще се вгледаш в раните на Икудзо и ще разбереш всичко. Според мен е поръчал пробивната си кама при Тойода-сан именно защото ти познаваш и него…

— Продължавай — рече Никълъс.

— Играе своя, опасна игра. Танцува около теб, приближава се все по-близо и по-близо… Като нощна пеперуда около лампа…

— Какво ще стане, когато се приближи прекалено?

— Казва ли ти някой? — сви рамене Танака Гин.

Продължиха разходката си, Никълъс внимателно обмисляше казаното от прокурора. Накрая вдигна глава:

— Има и още нещо… Днес, малко преди да се срещнем, аз проследих. Канда Тьорин — нашия млад сътрудник в „Сато“. Отиде в един бар в Тошимаку, после хлътна в някакъв небостъргач на Ропонги, точно срещу Ноги Джинджа… — описа подробно сградата, тъй като в центъра на Токио липсваха адреси.

— Мисля, че най-сетне направихме пробив — спря се Танака Гин. — Зная тази сграда, там е една от квартирите на Тетцуо Акинага.

— Сигурен ли си?

Танака Гин кимна с глава.

— Проучил съм го отвсякъде. Притежава много компании, повечето са под шапката на чужди фирми с фалшива регистрация. Преди около три години една от тях привлече вниманието ни. Изглеждаше напълно безобидна, но аз си направих труда да се заровя по-надълбоко… И открих, че именно чрез нея Акинага купува недвижими имоти във всички квартали на Токио. Използва ги рядко, никой не подозира за съществуването им. Апартаментът в Ропонги е една такава квартира…

— Значи съм бил прав да не се доверявам на Тьорин. Той работи за Акинага…

— Така изглежда.

— Но как е успял да заблуди Нанги-сан? — поклати глава Никълъс. — Един толкова добър познавач на човешката душа…

— Нещата не изглеждат чак толкова зле — усмихна се Танака Гин. — Сега поне познаваш лицето на врага.

— На враговете, приятелю — поправи го Никълъс. — По всичко личи, че тук сме си създали доста врагове.

Като се придържаше към указанията на Микио Оками, той свърна в една странична уличка. Повечето прозорци бяха осветени, хората бяха приключили с вечерята и насочваха вниманието си към телевизорите. Гледаха новините или някое от онези тъпи състезания, в които всеки от участниците прави невероятни усилия да изглежда унижен и нещастен пред очите на 10 милиона зрители.

Уличката беше съвсем обикновена, в Токио имаше хиляди като нея. Сърцето на Танака Гин се сви. Колко малко беше необходимо, за да стане и той един от милионите обикновени хора, живеещи на подобни улички… Малко апартаментче, съпруга и две деца, вечеря пред телевизора, екскурзии през уикендите и две отпуски годишно: на ски в Хокайдо през зимата, на море в Хаваи през лятото… Грижи за образованието на децата, заеми и ипотеки… Прост, подреден и удобен живот.

Усети студена пот по гърба си. Вероятно така се чувстват дивите зверове, затворени в клетките на зоологическата градина. Точно като загадъчния мъж, който крачеше до него, превърнал се неусетно в истински приятел.

Откриха адреса и натиснаха бутона на звънеца, под който с калиграфски букви беше изписано името Д. Канагава. Входната врата щракна и се отвори, след секунди се изправиха пред апартамента.

Канагава се оказа представителен джентълмен, надхвърлил шестдесетте. Косата и мустаците му бяха стоманеносиви, лицето кръгло, тялото — пъргаво и стегнато. Поздрави ги официално, после ги представи на съпругата си и 12-годишния си внук, който им беше дошъл на гости. Едва след това ги отведе в кабинета си.

Апартаментът беше по-голям от очакванията на Танака Гин. Три спални плюс една отделна стая, която Канагава беше превърнал в кабинет. Обзавеждането беше скъпо. Съпругата на Канагава им поднесе зелен чай и соеви сладкиши, после се оттегли така тихо, както беше дошла. През стените на кабинета, боядисани в приятни сиво-зелени тонове, долитаха приглушените звуци на телевизора.

Високите до тавана лавици бяха отрупани с книги, една от стените беше гола, очевидно предназначена за многобройните награди и дипломи за научни степени от университета Тодай — най-престижното учебно заведение в Япония. Там бяха окачени и снимки на домакина, направени в компанията на известни личности. Между тях Танака Гин разпозна новия император и няколко от премиерите на страната. Повечето лица обаче не му говореха нищо.