Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Искам да продължа досегашния си начин на живот — тихо отвърна Канагава.

— Той е в ръцете ви — подхвърли Никълъс и се насочи към вратата. — Съветвам ви да не забравяте, че за малко не го изгубихте…

Стълбището миришеше на дъжд и влажен цимент. Двамата се спуснаха по мокрите следи, оставени от други хора.

— Какво ще кажеш? — обади се Танака Гин. — Дали е достатъчно уплашен, за да скъса с миналото?

— Мисля, че по-скоро би дал да му отсекат ръката, отколкото да разговаря с Акинага! — категорично отсече Никълъс.

До мокрия тротоар беше паркирала голяма черна тойота. В момента, в който Никълъс и Танака Гин излязоха от входа, вратите на колата се отвориха и от нея се изсипаха четирима мъже. Двама униформени полицаи, един цивилен детектив и главният прокурор Джинждиро Машида, пряк началник на Танака Гин.

— Машида-сан!

Поздравът на Танака Гин приличаше на отдаване на чест. Изостанал крачка зад него, Никълъс ясно видя, че приятелят му светкавично оцени ситуацията, с един-единствен поглед.

— Гин-сан — поклони се официално Машида, а двамата униформени се изправиха от двете страни на прокурора. Детективът се плъзна отзад, лицето му беше възбудено като на секундант от старовремски дуел.

— Изчаках колкото можах, Гин-сан — разпери ръце Машида и леко се дръпна от пръските, излетели изпод колелата на минаваща кола. — Тетцуо Акинага е на свобода, защото адвокатите му разбиха на пух и прах обвиненията, които вие му отправихте… — Със свито сърце Танака Гин отбеляза това „вие“, а не обичайното за подобни случаи „ние“. Без съмнение появата на Машида тук означаваше опасност.

— Ще ме последвате ли доброволно, Гин-сан?

— Къде?

— В Главното управление на полицията — поясни цивилният детектив, а двамата полицаи пристъпиха крачка напред.

— Разбира се, но защо?

Детективът се приготви да отговори, но Машида го спря с едва доловим жест.

— Имаме известни подозрения, Гин-сан — меко промълви той. — Дори нещо повече — преки улики, които говорят, че Акинага има свой човек в моя отдел!

По асфалта изсъскаха гумите на още две коли, звукът беше неприятен като от раздрана женска пола. Танака Гин дълго мълча, после тихо попита:

— И вие мислите, че това съм АЗ?!

— Акинага е на свобода благодарение на пропуските във вашия обвинителен акт — сви рамене Машида. — Какво бихте си помислили вие, ако бяхте на моето място?

— Но нали именно аз го арестувах? — Танака Гин усети колко глупаво звучи този въпрос, още докато го задаваше. Цивилният детектив го гледаше с презрение, докато очите на Машида бяха заковани някъде над рамото му. На Никълъс никой не обръщаше внимание.

— Срещу вас е възбудено наказателно дело — съобщи с равен глас Машида, обърна се и пристъпи към черната тойота. Сякаш не искаше да има нищо общо с това, което предстои.

— Бихте ли се качили в колата, Гин-сан? — попита с леден тон цивилният. Танака Гин хвърли безпомощен поглед към шефа си, който остана с гръб към него.

Усетил, че приятелят му ще тръгне всеки миг, Никълъс ловко плъзна пръсти в задния джоб на панталона му и измъкна портфейла. По всичко личеше, че за известно време Танака няма да има нужда от документи. Докато там, където Никълъс възнамеряваше да отиде, официалните документи сигурно ще бъдат задължителни…

— Дръж се! — прошепна в ухото му той, но прокурорът е нищо не показа, че го е чул. Наведе се и влезе в черната тойота, по покрива на която забарабаниха ситни капчици дъжд. Униформените се изправиха от двете страни на колата, чакаха само детектива.

— Тебе те познавам — изръмжа на Никълъс той. И толкоз. В гласа му нямаше нищо. Нито раздразнение, нито някакви други емоции.

Тресна пистолетен изстрел, Маргарет извика и скочи от стола.

Все още беше в спалнята, в която я беше вързал Пол Киарамонте. След първия разпит на Чезаре спа в продължение на пълни седем часа. Той я развърза и й позволи да ползва тоалетната колкото пожелае, разреши й да вземе и душ. Господи, как се беше вмирисала! Чувстваше се дълбоко унижена от миризмата на страха и дълго се търка с гъбата. Приличаше на лейди Макбет, която мие ръцете си от въображаемата кръв. После разпитът продължи, но, слава Богу, вече без въжетата около китките и глезените й. Въпреки молбите й, Чезаре остана непреклонен и не й позволи да види Франсин. Сърцето й се свиваше от черно отчаяние. Детето! Как е детето? Беше ясно, че трябва да избира между живота на дъщеря си и тайните брънки на мрежата „Нишики“. И знаеше какво ще стане — ще протака колкото може, после Чезаре ще изгуби търпение и ще опре револвер в слепоочието на Франси. Тук, в тази стая, направо пред очите й. И тогава тя ще се предаде, ще му разкаже всичко…