Настаниха се и преминаха към ритуала с чая. Когато размяната на любезности и незначителни реплики най-сетне приключи, Канагава вдигна глава и каза:
— По телефона споменахте, че става въпрос за нещо изключително спешно… Мога ли да попитам какво общо имам аз с Японската национална банка?
Танака Гин беше прибягнал до този камуфлаж, защото не искаше да бъде идентифициран преди този разговор.
Никълъс кръстоса ръце пред гърдите си, а прокурорът отвори бележника си и започна да задава въпроси: — Вие сте главен ковчежник на Тодай, нали?
— Да.
— От колко време заемате тази длъжност?
— От петнадесет години.
— А преди това?
— Преди това бях помощник на главния ковчежник — очите на Канагава леко се присвиха. — Вижте, всичко това го има в архивите на университета… Предполагам, че сте ги прегледали далеч преди да се появите тук…
— Естествено — кимна Танака Гин и невъзмутимо продължи: — Какъв наем плащате за този апартамент?
— Моля?!
Върху лицето на Канагава се изписа дълбока тревога. При други обстоятелства Гин би изпитал симпатия към него и подредения му живот. Жалко, че обстоятелствата не са други.
— Обзавеждането ви е доста скъпо — продължи той, после затвори бележника си и заби поглед в очите на Канагава. — Можете и да не отговаряте, тъй като вече зная всичко… — извади служебната си карта и я подаде на домакина, после тихо подхвърли: — Страхувам се, че сте в беда, Канагава-сан.
Възрастният мъж уплашено го погледна, в очите му се появи спомен за всичките му грехове, знайни и незнайни…
— Сериозно ли е? — успя да промърмори той, а погледът му неволно се насочи към вратата, зад която съпругата и внучето му нямаха никаква представа за черния облак, надвиснал над семейното благополучие.
— Зависи — обади се за пръв път Никълъс. — Зависи от желанието ви да ни помогнете.
— А ако откажа?
— Нека първо ви обясня за какво става въпрос, Канагава-сан — приведе се напред Танака Гин. — В продължение на години вие сте получавали пари от Тетцуо Акинага, срещу тях сте имали задължението да вкарвате в университета младежи, които ви е изпращал той. Но това не е всичко. Поел сте задължението тези младежи да се дипломират, в случай на необходимост дори сте фалшифицирали оценките им. Това не са голословни твърдения, всичко е документирано. Освен това успях да се добера до всичките ви банкови сметки, шест на брой. Освен очевидните нарушения за укриване на доходи, за които има обособен текст в Наказателния кодекс, срещу вас положително ще бъде отправено и обвинението за съзнателно и доброволно сътрудничество с известен оябун на Якудза. — Очите на Танака Гин бавно обходиха стаята. — Ще изгубите всичко това, Канагава-сан… Удобства, сигурност, уважавано положение в академичната общност.
Канагава потръпна, очите му овлажняха. Танака Гин прекрасно го разбираше — за човек като него удобствата и сигурността са важни неща, но най-важното е неопетнената му репутация.
— Допуснахте глупава грешка — обади се отново Никълъс. Гласът му беше преднамерено груб и заповеднически. — Сега трябва да внимавате, защото лесно бихте могли да я повторите!
— Какво искате да научите от мен?
— В прокуратурата има един човек, който е във ведомостта на Акинага, също като вас — меко промълви Танака Гин. — Искам да науча името му.
— А после?
— Няма да правим пазарлъци! — отсече Никълъс. — Въздухът тук започва да вони!
Канагава отмести поглед и облиза изпръхналите си устни.
— Трябва да ме разберете, господин прокурор — промълви той. — Тази… тази информация е единственото ценно нещо, което притежавам… Моля ви, дайте ми нещо срещу нея…
— Името!
— Хата — с отчаяние промърмори Канагава. — Човекът, който ви интересува, се казва Такуо Хата.
Танака Гин помълча, после бавно започна да се надига. Никълъс се изправи до него.
— Много добре, Канагава-сан — процеди през стиснати устни прокурорът. — От този момент нататък вие ще прекъснете всякакви връзки с Тетцуо Акинага! Никакъв контакт, никакъв сигнал от ваша страна! Имам начин да разбера, ако се опитате да го сторите… Тогава милост няма да има! Връзката между вас ще стане обществено достояние и кариерата ви ще отиде по дяволите!
— Но той ще разбере, че нещо става! — отчаяно поклати глава Канагава. — Особено ако се отдръпна рязко, както предлагате…
— Ще разбере, но късно — кимна Танака Гин. — Това са моите условия, имате свободата да ги приемете или отхвърлите…
Читать дальше