Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Откри тесния небостъргач, в който се намираше тайното убежище на Акинага, влезе в стъклената клетка на асансьора и натисна бутона за последния етаж. Излезе в коридора и веднага видя, че вратата на оябуна зее отворена. Това го разтревожи.

Мракът във вътрешността на апартамента изглеждаше жив и сякаш го очакваше. Въздухът беше топъл и лепкав като под капака на ковчег. В него се долавяше нещо противно сладникаво, наподобяващо застоялата миризма на изсъхнали цветя. Това беше миризмата на смъртта. Лампите блеснаха внезапно, Тьорин неволно присви очи.

— Добър вечер, Тьорин-сан — поздрави го Майк Леонфорте. Някой зад гърба му залости вратата и се оттегли във вътрешността на апартамента. Това беше Йоши, успял да се съвземе от мотоциклетната каскада с Никълъс. Майк го беше изпратил там със задачата да забави Никълъс и да провали срещата му с Оками в музея „Шитамачи“. Като член на „Денва партнърс“ той също притежаваше „Ками“ и не му беше трудно да засече уговорената между двамата среща. Йоши получи задачата да задържи Никълъс, докато Майк се срещне със стария оябун.

— Моля за извинение — погледна го с недоумение Тьорин. — Познаваме ли се отнякъде?

Майк шеговито се поклони, имитирайки официалната сдържаност на японците.

— Разбирам вашето объркване, Тьорин-сан — рече той. — Очаквахте да ви посрещне Акинага, нали? — на лицето му се появи неприятна усмивка. — Великият оябун е зает и ме помоли да ви посрещна… — Побутна госта към дневната, продължавайки да говори: — Той ви поднася своите извинения, мястото му ще заема аз… Ние двамата с него успяхме да постигнем единодушие.

— Как се казвате? — попита Тьорин, после очите му изведнъж се облещиха. — Пресвети Боже!

Голото тяло се поклащаше с главата надолу, окачено на тавана с помощта на дебела верига. Кожата му беше мъртвешки бледа, само лицето и шията му бяха потъмнели от притока на кръв. Разноцветните татуировки „иризуми“ изглеждаха някак изкуствени и мъртви, като книжни тапети върху стена. Те изобразяваха митични чудовища, морски сирени, безстрашни бойци с мечове в ръце, огън, лед и шибащи дъждовни струи… Красиви и изящни, тези татуировки бяха ярко доказателство за мъжкото его на японеца: едно насочено навътре насилие, екзотична изява на вродения му мазохизъм.

До тялото на стареца имаше никелирана стойка за медицинска система. Към нея беше прикрепена пластмасова торбичка с кехлибарена течност, която минаваше по прозрачен маркуч и влизаше във вената на лявата ръка. Пръстите бяха извити като нокти на граблива птица.

— Какво е това?! — смаяно промълви Тьорин. Не беше в състояние да откъсне поглед от грозната гледка на едно безкрайно унижено и безпомощно човешко същество.

— Това ли? — попита Майк и махна по посока на веригата със самочувствието на цирков фокусник. — Това е Микио Оками. Оябун на оябуните, самият Кайшо !

— Кайшо ли? — замаяно попита Тьорин. — Аз мислех, че той е плод на въображението, някакъв мит…

— Някога за мит е било считано и твърдението, че земята е кръгла — отвърна Майк.

Очите на Тьорин най-сетне се отместиха от голото тяло и потърсиха лицето на Майк. Веднага забеляза, че човекът насреща му открито се забавлява.

— Нищо не разбирам — поклати глава той.

— Всяко нещо с времето си — изръмжа Майк и на лицето му се появи налудничава усмивка. — Казвам се Майкъл Леонфорте, в момента приключвам една сделка, която ще ме направи наследник на бизнеса на Акинага.

— Акинага-сан е якудза! — почти се задави Тьорин. — Дори да повярвам, че доброволно е решил да отстъпи ръководството на клана Шикей, той едва ли би го предложил на вас — един гайжин!

— Забравете тези глупости! — сопна му се Майк.

— Светът се промени, правилата на играта — също. — Време е да се събудите. Отдавна вече не сте „ичибан“ — всепризнатите лидери. Играта придоби глобален характер, приятелче. Всичко се преплита, дявол да го вземе! Което означава, че всичко е възможно, стига да си достатъчно умен да го постигнеш… — Пристъпи напред и прегърна госта през рамото. Недопустим жест, крещяща обида към традиционния етикет. Тьорин буквално се смали и това доведе до нова усмивка върху лицето на Майк. — Най-добре е да се подготвите за сключване на нови съюзи — изръмжа той. — Само стратегически важни партньори могат да ви спасят… — Пръстите му стиснаха рамото на Тьорин. — Аз не се обиждам, повярвайте ми… Когато ме опознаете отблизо, ще видите, че при мен всичко е възможно.