Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Ако бях тук, положително щях да намеря партньори в Америка, които нямаше да ни притискат с толкова алчност…

— На мен лично много ми се искаше да сте тук. Вашият опит щеше да ни бъде от огромна полза. Признавам, че се повлиях от прекомерния ентусиазъм на Нанги-сан… — Тьорин покорно сведе глава. — Но той също се дължеше на вас… Защото именно от вашите лаборатории в Щатите получихме новата видеотехнология и Нанги-сан се вкопчи в нея като удавник за сламка… Рецесията и политическата нестабилност се проточиха прекалено дълго. Хора като него положително се опасяват, че тази страна е пред колапс…

— В душите на старите хора понякога се ражда нещо особено, нещо като втора кожа… Но ние не трябва да се страхуваме от него… — Едва когато произнесе тези думи на глас, Никълъс си даде сметка, че те се отнасят и за собственото му състояние.

Остави се на мрака… Кшира.

Очите му се върнаха върху лицето на Тьорин, решението беше взето.

— Нанги-сан е убеден, че мога да ви имам доверие — промълви той. — Затова ще ви кажа как възнамерявам да действам по време на утрешната ни среща с „Денва партнърс“. По всичко личи, че ще се опитат да получат контролния пакет на „Кибер-нет“, но ние не трябва да допуснем това. Очаквам безрезервно сътрудничество от ваша страна, тъй като битката ще бъде тежка…

— Горд съм, че ме удостоявате с доверието си, Линеър-сан — поклони се дълбоко Тьорин. — Уверявам ви, че ще направя всичко възможно да го оправдая.

Канда Тьорин не се прибра у дома, а влезе в колата си и включи шифъра на личното си „Ками“. После подкара безцелно по мокрите улици. На няколко пъти се връщаше по маршрута, който току-що беше преминал, очите му внимателно следяха трафика в огледалцето за обратно виждане. Не забеляза преследвачи.

Най-сетне спря пред железобетонна сграда в Тошимаку, окичена с антени и сателитни чинии. В единия край на покрива беше монтирано широко огледало, чието предназначение беше да улавя слънчевите лъчи и да ги препраща в миниатюрната градина до входа. На пресечката в дъното на уличката мигаха неоновите реклами на някакъв бар.

От часовника на таблото установи, че е подранил. Включи радиото и изслуша новините. Финансовите кръгове все по-открито подкрепяха кандидатурата на реакционера Канзай Митцуи за министърпредседателския пост. Шансовете на министъра на финансите Хитомото за коалиционна подкрепа се свиваха. Политическите сили продължаваха битката помежду си, а икономиката се рушеше. Лоша работа, въздъхна в себе си Тьорин.

Край стъклото съскаха коли, ситни дъждовни капчици проблясваха с всички цветове на дъгата. Корпусът на голям микробус за миг затъмни уличните лампи, после отмина. Настъпи тишина.

Тьорин хвърли последен поглед към дигиталния часовник на таблото на спортния лексус и отвори вратичката. Извървя пеш разстоянието до пресечката и влезе в бара. Зае стола в края на високия тезгях и си поръча уиски „Сънтъри“ с вода. Чашата кацна върху картонена поставка на тъмния махагон. Откъм полуосветения салон се разнесе дрезгав глас. Невидим пияница се опитваше да имитира Франк Синатра в местната версия на известния му хит „По моя си начин“… Тьорин напрегна взор и успя да различи лицето на певеца. Типичен японски чиновник с отегчителна работа, сравнително добра заплата, жена и деца. Какво знае той за интригите по високите етажи на властта, за промишления шпионаж и противници с качествата на Никълъс Линеър? За него животът е прост и ясен: приключва работния ден, изпива няколко чашки в кръчмата и отива да спи. Тьорин с изненада установи, че завижда на този човек.

Отпи малка глътка и остави чашата си на бара. Ясно усети вълната на самосъжалението, което заливаше душата му. Спокойно , рече си той. Високите цели изискват и опасни рискове. Нали това искаш? Отпи втора глътка, бръкна в джоба си и измъкна лист хартия. Сложи го на скута си и внимателно изчете инструкциите. Пияницата смени репертоара и започна „Странници в нощта“. Пееше още по-фалшиво. Тьорин плати и излезе.

Ноги Джинджа беше осветена като театрална сцена, но Тьорин си даде сметка, че това е нещо нормално за Ропонги. През деня тук се излагаха модни облекла, скъпа бижутерия и авангардни произведения на изкуството. Нощем блясваха ослепителни реклами, музиката на джаза се примесваше с грохота на мощни мотоциклети. Целият квартал приличаше на оживяла скулптура, върху чийто ултрамодерен торс главите се сменяха, подчинени изцяло на времето и човешките прищевки.