Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Така ли? — промърмори Макейб и хвърли разтревожен поглед към заспалото на пода момче.

— Точно така — дари го с най-ослепителната си усмивка Джони. — А междувременно лично ще се погрижа да имате най-добрия секс, който може да предложи тази страна, при това всяка вечер от престоя ви…

— Аз живея в Съединените щати, господин Уоксман — скептично поклати глава сенаторът. — По-точно във Вашингтон, област Кълъмбия. Хората там не приемат сексуални навици като моите…

Още по-добре, сенаторе — отвърна Джони и почтително се поклони. — Аз съм… как да кажа… опитен в този бизнес и съм изцяло на ваше разположение. Всяко ваше желание ще бъде закон за мен!

Полковникът следеше сцената с неотклонно внимание. Тя беше онази крехка част от плана му, която не можеше да дирижира и за която изцяло разчиташе на самообладанието на Джони. С въздишка на облекчение видя, че гангстерът се справя успешно и снимките с перверзиите на Джаклин Макейб не само ще предизвикат фурор сред сенаторите на Капитолийския хълм, но и веднъж завинаги ще ликвидират влиянието на фамилията Леонфорте сред вашингтонските политици.

Безпокойството му бързо се стопи, особено след като стана свидетел на парада на японски момченца, майсторски организиран от Джони… Тоя тип наистина прояви завидна изобретателност.

— Всичко приключи! — доволно се усмихна Ейко, почти скрита зад огромната чиния със „суши“. — Вие пипнахте не само сенатора Макейб, но и цялата фамилия Леонфорте! Бърнис и Пол са ви много задължени!

— На вас разчитам — усмихна се Полковника, доволен от апетита й. — Трябва да ги убедите да спазят своята част от уговорката…

— Не се безпокойте — кимна Ейко, хвана с пръчиците късче тлъста риба, натопи го в соевия сос и го хвърли в устата си. Челюстите й ритмично се задвижиха, очите й се премрежиха от удоволствие. — Това е най-доброто суши, което някога съм яла… Как открихте ресторантчето?

— То е собственост на Оками.

— Аха, Оками… — проточи тя и избърса устните си с книжна салфетка. — Успяхте ли да го задържите настрана от цялата операция?

Полковникът кимна с глава.

— Не беше лесно, а и не ми е особено приятно — призна с неохота той. — Дано някой ден не ми отвърне със същото… — Очите му се насочиха към прозореца. — Познавам характера му… Разбере ли, че Леон Уоксман е Джони Леонфорте, нищо няма да го спре. Просто ще отиде и ще го ликвидира! Това обаче не отговаря на моите планове. Искам Джони да е жив, докато провали цялата фамилия Леонфорте…

— Дано да си струва — промълви Ейко. — Защото той е изключително опасен…

Това бяха пророчески думи, но полковник Линеър не доживя сбъдването им. Почина през есента на 1963 година и делото му бавно потъна в забрава.

Никълъс откри Танцан Нанги в една от вътрешните стаи на къщата на Кисоко. Беше на таванския етаж, въздухът миришеше на запуснатост, дебели като човешки пръст паяжини замрежваха стъклото на прозореца. Отнякъде долиташе тежкото почукване на голям часовник, сянката на махалото му падаше като кръст върху пода.

Нанги лежеше на старо легло от черен махагон. Върху чаршафите имаше петна, черни като дървото. Пристъпил крачка напред, Никълъс установи, че те са от стара, засъхнала кръв.

Повика приятеля си по име, но остана с чувството, че гласът му се абсорбира от стените и могъщото равномерно потракване. Какво е то? Тиктакането на часовник или сърцето на възрастния мъж? Наведе се, взе на ръце съсухреното тяло на приятеля си и го понесе към вратата.

Почукването придоби металически оттенък. Сянката на махалото попадна върху друга сгърчена фигура. Никълъс се обърна и започна да се връща по стъпките си. Изведнъж изпита чувството, че му предстои дълъг и труден път, тялото на Нанги рязко натежа в ръцете му.

— Кой е там? — подвикна той, но стените отново погълнаха гласа му.

После сянката на махалото изчезна, на пода се очерта неясна фигура, седнала с кръстосани крака. Тя препречваше пътя му към вратата.

Разтвори танжинското си око, пипалата на психиката му започнаха да опипват неясната фигура.

Не, тук това няма да действа…

Акшара изчезна. От устата му излетя задавен вик, сякаш беше протегнал ръка към непознатия мрак и остра сабя я отряза от рамото. Тялото му се разтърси от студена тръпка, танжинското око се затвори.