Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

За разлика от нея Никълъс имаше представа, при това съвсем конкретна. Хонико, Йоши и „Пул Марин“ бяха брънки от веригата, която държеше Майк Леонфорте. По всяка вероятност именно той е собственик на луксозния ресторант. Малката игра с Хонико му позволи да уточни това, което искаше да знае: тя наистина няма представа за действията на Йоши. Все още не можеше да й се довери изцяло, но вече усещаше, че макар и в лагера на врага, тази жена не е истинският враг.

— Управителният съвет на „Денва партнърс“ настоява за незабавна среща — каза Канда Тьорин, посрещнал Никълъс пред кабинета му. Етажът беше оживен, хората от нощната смяна работеха с пълни сили. — Опитах се да ви открия чрез „Ками“, после реших да ви изчакам…

— „Денва“ ще почака — кратко отвърна Никълъс и се зае да преглежда електронните съобщения, съхранени от компютъра. Нови проблеми в Сайгон, положението в Южна Америка е все така нестабилно. Три последователни съобщения от Терънс Макнотън — човека на „Сато“ във Вашингтон. Последното беше отбелязано със знака „много спешно“. Никълъс го извика на екрана. Макнотън се беше спрял на трима кандидати за поста президент на „Сато-Томкин“ — американския филиал на „Сато интернешънъл“.

— Не бива да правим това, Линеър-сан — обади се Тьорин. — В договора с „Денва“ има клауза, според която трябва да ги информираме за хода на работата на всеки тридесет дни. Закъснели сме почти със седмица…

— Ще почакат още два дни — отсече Никълъс. — Нямаме ново развитие на системата „Кибер-нет“, която действа едва от четири дни.

— Линеър-сан, те настояват за тази среща по друга причина мрачно поклати глава младият мъж. — Сериозно са обезпокоени от дългосрочните перспективи на „Сато“. Знаят много добре, че кампанията по въвеждането на „Кибер-нет“ и заводите за фиброоптични влакна в Южна Америка са изцедили всичките ни финансови резерви.

Едва сега Никълъс осъзна смисъла на чутото и вдигна глава.

— Реагират прекалено нервно — сухо отбеляза той. — На практика ни трябва един краткосрочен заем, за да изкараме следващите шест месеца. След това нещата ще се оправят…

В очите на Тьорин се появи колебание.

— Хайде, изплюйте камъчето — моментално го засече Никълъс.

— Ще простите думите ми, Линеър-сан — започна неуверено онзи. — Но за тях вие сте гайжин и не бива да отговаряте пряко за инвестициите им. Вложили са в „Сато“ сто и петдесет милиарда йени, което прави приблизително около два милиарда долара. Настояват за незабавна среща, в противен случай ни заплашват със съд. — Очите на Тьорин се изпразниха от съдържание. — А там ще поискат контролния пакет на „Кибер-нет“…

— Което означава бърза смърт за „Сато“ — поклати глава Никълъс, в очите му блеснаха светкавици. — Как допуснахте да се забъркаме с подобни партньори? — Дълбоко в душата си имаше отговор на този въпрос. Просто трябваше да е тук. Здравословното състояние на Нанги се беше влошило и на практика нещата са били движени единствено от този Тьорин. Именно той е сключил сделката с „Денва“, воден от прекомерните си амбиции, а може би и от нещо друго… Помисли за момент, после кимна. — Добре, организирайте срещата за утре сутринта, точно в десет.

Отново насочи поглед към съобщенията на екрана. Измина доста време, преди да усети, че не вижда нито дума. Тьорин продължаваше да стои на крачка зад него, търпелив като змия. Нека чака, реши Никълъс.

Направи опит да се свърже с Макнотън, но часовата разлика му попречи. Остави му бележка на телефонния секретар, отбелязвайки, че онзи предвидливо му беше изпратил биографиите на кандидатите. После потърси съобщение от Оками, но не откри нищо. Какво стана с този човек? Тьорин се обърна и излезе в момента, в който звънна телефонът. Нощният мениджър на завода в Осака имаше проблеми с контрактите за фиброоптични влакна. Никълъс му даде няколко указания, вдигна глава и видя, че Тьорин отново е в кабинета.

— Идеята за сътрудничество с „Денва партнърс“ е била ваша, нали? — изгледа го хладно той. — Все още не зная дали тя ще бъде катастрофа или успех, но не мога да разбера как сте допуснали Нанги-сан да подпише договор с толкова неизгодни за нас клаузи!

— Нямах избор — отвърна с типично японско покорство Тьорин. — Условията на договора се диктуваха изцяло от другата страна, без възможност за преговори по отделните клаузи. Те отлично знаеха, че изпитваме остра нужда от капитал за въвеждането на „Кибер-нет“ и няма към кого друг да се обърнем…