Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Пет пари не давам какво мислиш ти! — гласът идваше от стаята на Полковника, който очевидно говореше по телефона. — Тази операция ръководя аз! — Мълчание. Джони спря и затаи дъх. — Точно така! — обади се след малко ядосаният глас. — А сега ме чуй добре, господин Матачино!…

— Мамка му стара! — простена Уоксман и леко се плесна по челото. — Забравих включени фаровете на колата си! — усмихна се на Ейко, която се беше обърнала и го наблюдаваше с открито недоумение. — Ето какво ще направим, скъпа… Ти иди да подготвиш нещата, а аз веднага се връщам!

— Хай — покорно кимна тя, поклони се и му посочи вратата на стаята.

Уоксман се завъртя и тръгна обратно. Изчака щракането на ключалката зад Ейко, пъргаво отскочи назад и залепи ухо до вратата на Полковника. Страшно много искаше да разбере какви ги върши онзи лъжец Пол Матачино „Черния“…

— Господин Матачино, вие наистина поставяте търпението ми на изпитание! — продължаваше да вика отвътре Линеър. — Така ли? На мен заплахи не ми минават! Предлагам да ви пратя кола и да… Ало? Ало? — разнесе се затръшване на слушалка, последвано от сподавена ругатня: — Гаден мръсник!

Джони Леонфорте чу достатъчно. На устата му се появи коварна усмивка. Почука на вратата, изчака сподавеното „влез“ и натисна бравата.

— С какво мога да ви помогна? — погледнато иззад бюрото полковник Линеър. — Мисля, че сте объркал стаите…

— Не съм — поклати глава Джони, придърпа близкия стол и се отпусна в него.

— Кой сте вие?

Британец, помисли Джони. При това цял полковник…

— Леон Уоксман — представи се той, без да подава ръка, спомнил си, че британците имат странни правила за поведение.

— Полковник Денис Линеър — отвърна човекът зад бюрото, кимна с глава и прибра в чекмеджето папката, над която работеше. После кръстоса ръце пред гърдите си и попита: — С какво мога да ви помогна, господин Уоксман?

— По-скоро е обратното — усмихна се Джони. — Мисля, че аз съм този, който може да ви помогне…

— Така ли? — хладно изви вежди Линеър.

— Точно така. Случайно разбрах, че имате проблеми е един човек на име Пол Матачино „Черния“…

— Никога не съм чувал за него.

— Добре де, не сте… Но аз съм чувал… При това не само съм чувал, но и го познавам отлично. По-добре дори от шибаната му майчица!…

— Много интересно, но…

Вратата отскочи на пантите си, в стаята влетя Ейко.

— Полковник-сан! — извика задъхано тя. — Моля ви, елате бързо! Двама клиенти се сбиха! Единият е в кръв, а другият…

Полковникът скочи и се устреми към вратата.

— Моля да ме извините, господин Уоксман — обърна се от прага той. — Веднага се връщам… — стъпките им заглъхнаха по коридора.

— Извинен си, приятелю — промърмори в празната стая Джони. — Можеш и да не бързаш… — стана, надникна в коридора и се настани зад бюрото на Линеър. Издърпа най-горното чекмедже и извади папката, която Полковникът беше прибрал при внезапното му посещение. На корицата й имаше печат на Г-2 с надпис „Строго секретно“. Американското военно разузнаване, кимна с одобрение Джони. Почти веднага попадна на плановете за тайното посещение на сенатора Джаклин Макейб, насрочено за началото на следващата седмица. Вниманието му беше привлечено от забележка в полето, изписана със ситен, нервен почерк:

Вторник, 23 нула-нула, Доноу ще доведе М. тук. Да се подготви стая №7. Максимални мерки за сигурност.

Сърцето на Джони блъскаше като чук в гърдите му. Сенаторът Макейб ще посети „Тенки“! Той вече имаше информация за точния ден и час на пристигането му — всичко съвпадаше. Господи, това е шанс, който идва един път в живота! Нито баща му, нито брат му Алфонс бяха успели да се докопат до Макейб. Фамилията Леонфорте има какво да предложи на сенатора, който без съмнение е един прагматичен мъж, и нещата ще се оправят. Много благодаря, полковник Линеър , ухили се той и вдигна глава. Откъм коридора прозвучаха приглушени гласове, папката бързо се върна на мястото си. Полковникът влезе точно когато Джони се настаняваше обратно на стола си.

— Още ли сте тук? — раздразнено попита той, седна зад бюрото и започна да пише нещо.

— Неприятности? — спокойно го изгледа Джони.

— Нищо особено, вече се оправих…

— Пак ви повтарям, с Пол Черния няма да ви е лесно…

Полковника рязко вдигна глава:

— Вече ви казах, че не познавам този човек!

— Тъй ли? — ухили се Джони. — Е, хубаво тогава…

— Вижте какво, господин…

— Уоксман.

— Само си губите времето, господин Уоксман!