Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Не ставай смешен, приятелю — изгледа го ледено Бърнис. — Полковникът е прагматичен мъж, парите едва ли ще имат място в нашето споразумение…

— Че какво друго? — объркано я погледна Пол.

Полковникът изчака малко, после вдигна глава:

— Първото ми условие е да се срещна с Фейт…

— Не! — изрева Пол. — В никакъв случай! Фейт е извън тази сделка!

Полковникът се извърна да погледне Бърнис.

— В случая Пол е прав — каза тя. — Освен това Фейт отдавна се върна в Щатите.

— Само тя е в състояние да потвърди това, за което говорим.

— Виждаш ли? — размаха ръце Черния. — Тоя тип не вярва нито дума на това, което му казахме! — Извърна се към полковника и гневно просъска: — Имаш думата й, да те вземат мътните! Забрави ли, че е монахиня?!

— Достатъчно, Пол!

Едрият мъж се извърна към спуснатата завеса на прозореца и стисна зъби. Очите му хвърляха мълнии.

— Страхувам се, че по този въпрос не можем да се пазарим, господин полковник! — твърдо изрече Бърнис. — Фейт просто я няма и вие трябва да се примирите с този факт!

— А давате ли си сметка какво искате от мен, сестро? Нима то е по-различно от бруталното убийство? Вие просто искате да взема живота на сенатор Макейб! Защото без кариера и със съсипана репутация той вероятно ще опре дулото в слепоочието си!

— Това би било идеалното разрешение за всички! — обади се откъм прозореца Пол. — Този маниак е истински дявол! Казвам това, защото съм му сърбал попарата!

Бърнис и Полковника не му обърнаха внимание.

— Представяте ли си какво може да направи с Америка човек като Макейб — промълви тя. — Ще я разкъса на парчета! Няма да го спрат нито приятели, нито семейство, десетки и стотици хора ще бъдат съсипани!

— Представата няма да ни помогне — поклати глава Полковника. — Нещата опират до нещо съвсем просто: вие искате от мен да разчистя мръсотия, в чието натрупване имате пряко участие…

— Нищо подобно — поклати глава Бърнис, извърна се към вратата и леко повиши глас: — Ейко-сан!

Японката влезе, подаде на Бърнис някаква папка със зелени корици и побърза да напусне помещението, без дори да погледне към Линеър. Така бягат хора, станали неволни свидетели на тежка катастрофа.

Бърнис мълчаливо протегна ръка и Полковника взе папката. Имаше чувството, че кориците й парят.

— Но какво правиш?! — промърмори Пол Черния и напусна мястото си до прозореца. — Нали се бяхме разбрали, че…

Бърнис вдигна ръка, в сочния контраалт на гласа и се появи стоманена нотка:

— Той заслужава да научи всичко.

Полковникът с трепет разгърна папката. Вътре имаше материали за Г-2, които добре познаваше. От устата му излетя въздишка на облекчение, ръцете му запрелистваха материалите. Така стигна до последната страница, към която бяха прикрепени два обикновени бели листа, подпечатани с официалния печат на Г-2. Прочете съдържанието им и ужас стисна сърцето му. На първия лист беше описано съдружието му с Микио Оками, при това до последния детайл. Заглавието на втората страница беше такова, че нямаше смисъл да продължава:

Еврейското минало на полковник Линеър.

Думите пламтяха върху хартията с огромна сила, сякаш бяха написани с живи въглени, а не от обикновена пишеща машина. В главата му нахлу част от монолога на Ричард III:

Убийство, грозно и отвратително!

Всичките грехове на света се надвесиха над банката в съдебната зала и закрещяха:

„Виновен, виновен!…“

— Това е екземплярът, който се съхранява в канцеларията на Г-2 — меко поясни Бърнис. — Сенаторът вече притежава копие от него, предостави му го Пол… — Полковника вдигна глава и срещна твърдия поглед на блестящите й очи. — Предполагам, че си давате сметка какво ще стане, нали? Вие сте евреин. Макейб ще ви обвини в сътрудничество с комунистите по простата причина, че няколко известни евреи са демонстрирали връзките си с тях… Още повече, че вие сте британски гражданин, съумял да получи висок пост в Окупационната армия. Дори само този факт вече предполага, че доста хора във Вашингтон ви ненавиждат… Те с удоволствие ще пируват над гроба ви. — Протегна ръка и взе папката. — Сега вече заплахата е съвсем непосредствена, господин полковник. Защото и вие ще се окажете сред хората с разбити кариери… Въпросът става личен.

— А Г-2? — прочисти гърлото си Полковника. — Запознати ли са неговите ръководители със съдържанието на тази папка?

— Още не, очакват допълнителни сведения — Бърнис откачи последните два листа и ги размаха във въздуха. — Искате ли да ги унищожим?