Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— В къщичка, притисната между два склада? — приведе се напред той.

Ейко кимна с глава, без да проявява никакво учудване.

— Трябва да разбера какво става — промърмори сякаш на себе си той. — Трябва да проникна в тази къща!

Черните й очи замислено се плъзнаха по лицето му.

— Искате ли да го сторите още сега?

Вратата от неръждаема стомана беше първото нещо, което се набиваше в очи. На външен вид изглеждаше съвсем обикновена, но при почукването изкънтя на метал.

Дали ще открие истината? В тази къща Фейт и Оками се бяха видели за последен път и тя го беше предупредила, че е твърде опасно да се мярка насам… Кой дебнеше вътре? Самата Фейт? Чезаре Леонфорте или може би сенатор Джаклин Макейб? Ами ако там е тайнственият Леон Уоксман — Джони Леонфорте?

Вратата безшумно се отвори.

На прага се изправи младо момиче, което едва ли имаше повече от двадесет години. Ейко я представи като Анако, после двамата покорно я последваха вътре. Прекосиха приятния овален вестибюл, изкачиха се по широкото стълбище към втория етаж и тръгнаха по дълъг, облицован в черешова ламперия коридор. Озоваха се в просторна библиотека, обзаведена богато и с вкус. Тя, заедно с металната врата на входа, недвусмислено сочеше, че парите никога не са били проблем в този дом.

Помещението беше просторно. Таванът се издигаше поне на пет метра от пода, в средата му беше окачен тежък полилей от австрийски кристал. Високите лавици от тъмен махагон бяха претъпкани с книги. Подът беше покрит с разкошен персийски килим, който грееше с рубинено-сапфирените си шарки. Върху него бяха пръснати скъпи кожени мебели: два еднакви на външен вид дивана, разположени един срещу друг, тежки фотьойли с табуретки за краката, няколко изящни настолни лампи със зеленикави абажури. В ъгъла мътно проблясваше великолепен френски секретер от крушово дърво, който би намерил място във всеки известен музей по света. Върху кристалния плот на малка масичка за кафе с бронзови крачета пропя античен часовник с изящни орнаменти. Отмерил кръглия час, той звучно затиктака към следващия. Прозорците бяха скрити зад дебели завеси от тъмнозелено кадифе.

— Какво означава всичко това? — попита Полковникът и се извърна към Ейко.

— Дом далеч от дома — обади се приятен контраалт от дъното на помещението. — Оазис за странници по чужди земи…

Полковника рязко се обърна по посока на гласа. Оказа се, че той принадлежи на висока жена с царствена фигура. Бузите й бяха леко поруменели, кестенявата коса се спускаше на вълни към раменете й. Очите й бяха необикновени, той никога в живота си не беше виждал такива… Доктор Ингава излезе прав: цветът им беше невероятен, истински електрик…

Жената пристъпи напред и полите на черната й роба тихо прошумоляха. Протегна ръка и Полковникът я пое. Кожата на дланта й беше суха и топла, от нея се излъчваше сила. Той неволно примигна от странното излъчване на тази жена.

— Добре дошъл в нашата резиденция, полковник Линеър — усмихна се монахинята. — Аз се казвам Бърнис и съм игуменка на манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“…

— Вие… — заекна той. — Вие сте тази, която спаси живота на Джони Леонфорте, нали?

Бърнис продължаваше да стиска ръката му, на лицето й грейна широка усмивка.

— Всяко нещо с времето си, полковник — промърмори тя и се извърна към Ейко. — Преценката ти за него е била точна…

— Благодаря, Бърнис — поклони се Ейко. Каза го по напълно западен маниер и Полковникът неволно си спомни думите й отпреди час-два: Аз също принадлежа към орден, който е подложен на не по-малко яростни преследвания от евреите.

Бърнис изви глава:

— И тъй, полковник Линеър… Какво е впечатлението ви от мен?

Ръкостискането й не отслабваше, това го объркваше. Отвърна с първите думи, които се мярнаха в главата му:

— Мисля, че вие сте най-прекрасната амазонка, която съм виждал…

Бърнис се разсмя:

— Господи, полковник! Готова съм да се закълна в свещения меч на Дона ди Пиаве, че започвам да ви харесвам!

Махна с ръка към коженото кресло с висока облегалка и добави:

— Моля, настанете се удобно.

Самата тя предпочете стилната табуретка, която беше в комплект с френския секретер. Отпусна се на ръба й, напрегната като птица пред полет, белите ръце покорно легнаха в скута й. Има нокти на селскостопански труженик, отбеляза Полковника. Очевидно не обича административната работа. Казано на шахматен език, тя беше повече офицер, отколкото цар. Фигурата, чрез която се провеждат решителните атаки…