Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Абсолютно. Източникът ми е непоклатим.

— Исусе!

Полковникът стана и пристъпи към прозореца. Умът му бясно препускаше, опипвайки всички възможности. Не, смисълът се губи… Освен ако… Доноу спомена, че фамилиите Леонфорте и Матачино са в бясна надпревара да установят контакти с фашизирани политици във Вашингтон. Възможно ли е една от тях вече да е спечелила най-големия фашист на Капитолийския хълм?

Оками се появи около час, след като Доноу си тръгна. От изражението на лицето му беше ясно, че отново не е успял да открие Фейт Соухил. Подчинявайки се на внезапен импулс, Полковника вдигна глава:

— Никога не съм виждал Фейт… Какъв е цветът на очите й?

— Син — кратко отвърна Оками и отиде да се измие.

Става интересно, помисли си Полковника. Предположението му беше твърде смело, но напоследък боравеше единствено със смели предположения… Възстанови в паметта си разговора с доктор Ингава — хирурга, който беше оперирал лицето на Уоксман. Той твърдеше, че раненият е бил докаран в клиниката от синеока жена, представила се за монахиня. Оками пък подхвърли, че след фалшивата смърт на Джони Леонфорте Фейт Соухил, води живот на монахиня… Също със сини очи… Съвпадение ли е това? Или именно Фейт е откарала ранения си любим в болницата? Дали наистина мрази Леонфорте (както твърди Доноу), или просто се е постарала да изгради нова самоличност на своя любим?

Три вечери по-късно Полковника потърси Ейко. Надникна в стаята й, но там нямаше никого. Реши да й остави бележка и потърси чист лист хартия сред бумагите върху масата. Нещо проблесна и той бавно остави листовете. Пред очите му се появи сребърно разпятие на тънка верижка. Нима Ейко е католичка? Никога не я беше разпитвал в тази посока, а и тя приличаше на съвсем обикновен будист. Няколко пъти беше споменавала „мисоги“ — шинтоисткия ритуал за пречистване чрез вода, на който обичаше да се подлага. Беше типична японка както в облеклото, така и в поведението си, той нито за миг не допусна, че може да изповядва западна религия. Но защо трябва да крие, че е католичка?

Готвеше се да остави хартията на мястото й, когато от вратата долетя тъничкият й глас:

— Полковник-сан?

— О, Ейко-сан — извърна се той. — Тъкмо се канех да ви оставя бележка.

— Искате да ме видите? — пристъпи в стаята тя.

— Да, разбира се.

Очите й пробягаха по сребърното разпятие:

— Значи открихте моята тайна…

— Никога не съм мислил, че религиозните убеждения са тайна, Ейко-сан — изправи се той.

Тя замислено го погледна. От този ъгъл лицето й с тъмни очи и още по-тъмният венец на косата наподобяваше стар и мъдър гарван.

— Вие сте наполовина евреин, полковник-сан — промълви тя. — Но предпочитате да не разгласявате този факт, нали?

Той дори не се опита да разбере как Ейко се е докопала до ревниво пазената тайна. За нея не подозираше дори Оками.

— Имам основателни причини за това, Ейко-сан — рече. — Много хора имат особено отношение към евреите. В него се съдържа елемент на дискриминация, макар че никой не би го признал. Ако еврейската кръв в жилите ми стане обществено достояние, аз несъмнено ще изгубя част от своите връзки и авторитет.

— Можете да бъдете спокоен по отношение на моята дискретност — отвърна тя, седна на един стол и кръстоса крака като европейка. — Всички ние имаме своите тайни… — Полите на кимоното й леко се разтвориха и той стреснато установи, че между краката й виси добре оформен пенис. Следващата й реплика беше на чист, идиоматичен английски: — Видите ли, полковник… Аз също принадлежа към орден, който е подложен на не по-малко яростни преследвания от евреите…

— Католически орден? — намръщи се недоумяващо той. — Не мисля, че…

— Имам предвид женски орден — тихо го прекъсна тя.

В стаята се възцари тежко мълчание. Откъм прозореца долиташе тихото съскане на автомобилни гуми по мокрия асфалт, през стените се чуваха натежали от сексуална възбуда стенания.

Полковникът тежко се отпусна в близкия стол и поклати глава:

— Бихте ли ми обяснили всичко това, Ейко-сан? — промълви с усилие той.

Тя отпусна ръце в скута си и леко се приведе напред:

— Успях да получа известна информация за вашата Фейт Соухил… Не се е срещала с Оками-сан близо десет месеца по простата причина, че се намира извън Япония.

— Къде е? Обратно в Щатите?

— Да. Преди да замине, е живяла в индустриалния квартал, край реката…

Хладни пипала сграбчиха душата на полковник Линеър.