Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Изолиран?

— Може да се каже и така.

Полковникът се замисли.

— Претърпял е сложна пластична операция, нали?

— Да — кимна доктор Ингава. — На практика от предишното му лице не остана абсолютно нищо… — каза го с някаква ревнива гордост — сякаш Полковникът беше тук, за да му отнеме заслужена и скъпа награда.

— Преди малко споменахте, че раните му са били дълбоки и многобройни…

— Точно така.

— Заради тях ли се наложи пластичната операция на лицето?

— Не съвсем. Повечето от раните затворих по време на първата операция. Тя продължи над четиринадесет часа, тъй като свързването на прекъснатите нерви изисква голямо внимание… Последвалите пластични операции, три на брой, бяха по изричната молба на господин Уоксман.

— Имам новини — съобщи Ейко няколко дни по-късно. — Уоксман си търси приятели.

Полковникът спря да тъпче лулата си и рязко вдигна глава:

— Сред клиентите?

— Да.

Даваше си ясна сметка какво означава това. „Тенки“ отдавна се беше превърнала в любимо място за тайни срещи и забранени сексуални игри на част от персонала на Окупационната армия. Тук идваха не само военни, но и икономисти, технически сътрудници и бизнесмени, ангажирали се в следвоенното възстановяване на Япония. Идваха и политици. Полковникът със собствените си очи беше виждал поне една десета от елита на Вашингтон сред стените на „Тенки“.

— Мисля, че именно това е причината за появата му тук — замислено промълви той.

— И аз мисля така — кимна Ейко.

Беше му донесла топло суши, купено от денонощната закусвалня на ъгъла. Там никога не затваряха, тъй като бързо бяха открили, че след поредния сеанс клиентите на Ейко обикновено умират от глад. Полковникът похапна малко сурова риба и добре сварен ориз, после побутна чинията към Ейко. Стори го, защото вече я познаваше и беше сигурен, че не е купила дори трошица за себе си.

— С кого се опитва да се сприятели? — попита той.

— Направих списък — отвърна тя, извади лист хартия от ръкава на кимоното си и му го подаде.

Полковника го разтвори и небрежно подхвърли:

— Нахраних се до насита, Ейко-сан…

— Моля да ме извините, не прецених, че ви нося толкова голямо количество…

Полковника престорено се намръщи, после с въздишка каза:

— Ще ми, направите услуга, ако изядете тази храна…

— О, благодаря, полковник-сан, но не съм гладна. Наистина не съм!

Той запали лулата си и започна да чете имената, изписани върху хартията с красивия калиграфски почерк на Ейко.

— Все известни личности — отбеляза. — Какво според вас би могъл да иска от тях?

— Да установи контакти — отвърна Ейко. — Според мен се готви да започне бизнес…

Това е ясно, на какъв бизнес, запита се Полковника, после вдигна глава:

— Свършили сте отлична работа, Ейко-сан. Ще ви помоля и за в бъдеще да водите записки за всички срещи на Леон Уоксман. А когато му дойде времето, ще ми кажете кога мога да го намеря във вашата компания…

Тя взе подноса със суши и се приготви да излезе, но гласът му я спря:

— Извинявам се, Ейко-сан… Забравих да спомена името на една жена, капитан в медицинските служби на американската армия… Казва се Фейт Соухил. Оками е убеден, че дейността й не се изчерпва само с болните, аз съм на същото мнение… Вече десет месеца двамата не са се виждали, макар че трябва да поддържат тесен контакт. Ще използвате ли връзките си да я открием?

— С удоволствие, полковник-сан.

Доста време след това, най-сетне готов да се прибере у дома, Полковникът стана и безшумно излезе в коридора. Вратата на Ейко беше открехната и той предпазливо надникна. Седнала зад масата, жената унищожаваше суровата риба и ориза с нескрита наслада. Полковникът се усмихна и безшумно се отдалечи.

На другия ден се обади майор Джак Доноу и поиска среща след работно време. Видяха се в „Тенки“ на мръкване.

— Открих собственика на странната къща на брега на Сумида — съобщи Доноу, без да си прави труда за въвеждащи слова. Отказа да седне и остана пред бюрото на Полковника, потръпващ от възбуда. — Няма да повярвате, но къщата се води на името на сенатора Джаклин Макейб!

— Макейб?! — смаяно промълви Полковника. — Какво общо може да има един американски сенатор с недвижима собственост в Токио? При това къща, която се използва за нелегална квартира от мафията?

— И аз това се питам — сви рамене Доноу.

Веждите на Полковникът се превърнаха в плътна черта:

— Сигурен ли сте в достоверността на своята информация?