Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Какво да ви предложа, полковник? Чай, кафе, коняк?

Той избра чай и тя се присъедини към него. Ейко изчезна зад вратата, секунди по-късно се появи Анако със сребърен поднос в ръце. Чаят беше приготвен по английски обичай, до последната подробност — с резенче лимон на ръба на чашата, гъсто мляко и току-що изпечени кифлички. Вероятно в негова чест… Стана му драго от това колкото неочаквано, толкова и приятно посрещане.

Утолил жаждата си, той най-сетне се облегна назад и погледна красивото лице срещу себе си:

— Сестро, имам нужда от някои разяснения… Очите й пробягаха по лицето му, ръцете й се разпериха:

— На ваше разположение съм.

— Какво правите в къща, която се използва за тайна квартира на мафията, а по документи се води собственост на сенатора Джаклин Макейб?

— Добър въпрос, полковник — обади се плътен глас зад гърба му. Той се извърна и видя висока мъжка фигура на прага. Беше поне метър и деветдесет, с широки рамене. Качеството на раирания му костюм беше такова, че Полковника за миг си позволи да помечтае за цивилния живот. Яката на снежнобялата риза беше стегната от тъмна папийонка, на краката му имаше мокасини от мека кожа, очевидно ръчна изработка. — На него ще ви отговоря аз…

Кожата на лицето му беше мургава, косата чуплива. Над устните му се очертаваха тънки мустачки. Очите му бяха с цвят на маслина, пъргави и весели. Сякаш не можеше да се нарадва на великолепната игра, наречена живот… Беше безспорно привлекателен мъж, някъде около тридесетте. С високи скули, решителна брадичка и широко чело, издаващо присъствието на буден ум.

Насочи се към тях с походката на човек, който познава света и навсякъде се чувства у дома си.

— Истината е много елементарна — продължи закачливо той. — Ние просто делим постелята си с дявола! — Усмивката му беше предназначена колкото за госта, толкова и за Бърнис. — Нямам предвид Дявола с главно „Д“, макар че Бърнис сигурно е на друго мнение… — спря пред сребърния поднос, натопи безименния си пръст в купичката сметана и с наслада го облиза. У друг човек този акт несъмнено би изглеждал просташки, но в действията на новодошлия имаше толкова чар и непринуденост, че всичко изглеждаше съвсем в реда на нещата. Ето какво прави природната дарба, отбеляза в себе си Полковника.

Мъжът избърса пръстите си в ленена салфетка и поясни:

— Имам предвид дявола, вселил се в душата на всеки от нас… — Отпусна се на табуретката между двамата и добави: — Най-често си го представям в образа на сенатора Джаклин Макейб… Изключително самоуверен кучи син (извинявай, Бърнис), който е дълбоко убеден в правотата си и това го прави особено опасен!

— Господ слага юзди на фанатиците — обади се Бърнис.

Новодошлият сграбчи ръката на Полковникът и енергично я разтърси:

— Казвам се Пол Матачино, но всички ми викат Черния — ухили се той. — Заради матовата ми кожа… Един Бог знае откъде съм я наследил. Може би от африканските мури, появили се в Европа през Агридженто…

— Много си словоохотлив, Пол — направи му забележка Бърнис. — Полковникът е зает човек…

— Зная — отново се ухили Черния и намигна на Полковника. — Нали именно затова е тук?

— Пол! — намръщи се Бърнис и изведнъж заприлича на загрижена гувернантка.

— Добре, добре — въздъхна онзи, разбрал, че е време да се залавя за работа. — Използвам една мрежа на моята фамилия тук, целта ми е да стигна до Макейб. Трябва ми, защото с негова помощ ще направя контакт с един куп баровци във Вашингтон. За това плащам скъпо и прескъпо, но няма как. Моята мрежа му предоставя всички поверителни сведения за командването на Окупационната армия…

— Сенатор Макейб прави досиета на всички висши офицери в армията на САЩ — обади се Бърнис. — Наскоро признал пред Пол, че с помощта на завербуваните военни започва да изготвя досиета на служителите от Държавния департамент…

— Гадно копеле! — изръмжа Пол.

Полковникът механично погледна Бърнис, но игуменката с нищо не показа, че забелязва сквернословията на мафиота. Много странна монахиня, рече си той.

— Но Макейб има и положителните си страни — промърмори Черния. — Чрез него получавам достъп до хората, които управляват… Нямам отношение към политиката му, но напоследък започвам да се тревожа. Особено след като чух за намерението му да вкара законопроект за проверка произхода на всички държавни служители. Това е гадна работа и не искам да имам нищо общо с нея…

— Вече имате — напомни му Полковника.