Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Може би се престарахме — призна с въздишка Бърнис.

Изявлението на деня, помисли си Полковника, а на глас подхвърли:

— Това ме подсеща да ви задам един друг въпрос: какво правите вие в едно легло с мафията?

— Хей, приятел! — изгледа го кръвнишки Пол. — Внимавай как се отнасяш с игуменката!

— Млъквай, Пол! — сряза го Бърнис.

— Не искам да проявявам неуважение, но от моя гледна точка този съюз е меко казано странен…

— Непочтен вероятно е по-точната дума — усмихна се Бърнис.

— И тя ми мина през главата — призна Полковника.

— Хей, какви ги дрънкате? — повиши тон Черния и размаха дебелия си показалец. — Трябва ли да ви напомням, че моята фамилия е поддържала контакти с ордена на Дона ди Пиаве в продължение на десетилетия? — приведе се напред, великолепно скроеното сако се набръчка. — Фамилията Матачино има връзки , полковник! — Пръстите му се вкопчиха един в друг и бавно се разклатиха пред лицето на госта. Здраво преплетени връзки, които дори не можете да си представите!…

— Ние също имаме полза от хора като Матачино — разпери ръце Бърнис. — Просто защото сме женски орден и контактите ни са генетично ограничени… Преследвани сме в продължение на векове под една или друга форма… — Яркосините й очи се забиха в неговите, Полковникът неволно се запита дали и тя е наясно с еврейския му произход. — Но Бог е милостив и орденът на Дона ди Пиаве оцеля… Ние вършим Неговите дела, а Той ни дава сила…

— Превъплътена от фамилията Матачино — отбеляза Полковника. — Нима искате да кажете, че Бог иска да сключите съюз с гангстери?

— Всички сме Негови чада, полковник — усмихна се Бърнис. — Затова не бива да обръщаме гръб на грешниците. Те имат нужда от нашата утеха. В замяна правят дарения на църквата, занимават се с благотворителна дейност. И по този начин предпазват много хора от лапите на злото…

— Като съдират кожата на други — поклати глава Полковника.

— Вече те предупредих! — скочи на крака Пол Матачино. — Няма да търпя повече подобни… — прехапа устни да си спести прилагателното, поклати глава и въздъхна: — Цялата тая работа е една шибана грешка! Знаех си аз!

Бърнис запази спокойствие, очите й не се отделяха от лицето на Полковника. Изчака да отмине гневното избухване на Пол Черния и меко промълви:

— Всички сме грешни, полковник… Нима ще хвърляте камъни по себеподобните си?

Усетил правотата в думите й, Полковника замълча. Наистина нямаше право да бъде съдник на тези хора, особено след като сам нарушава законите и дори убива в името на своите убеждения… Нима не прибягва до услугите на Якудза? Нима не е в едно легло с тях , за да постигне целта си?

— Какво искате от мен? — глухо промълви той.

Пол Черния смаяно го погледна, после премести очи към Бърнис.

— Имаме нужда от помощта ви за задържане на нещата. Получихме своето от сенатора Макейб, но с тревога следим все по-истеричните му антикомунистически изяви — в гласа на Бърнис се появи заповедническа тежест. — Кампанията му за гонене на вещици е заплаха за нас.

— Крайно време е да го размажем! — изръмжа Черния и стовари огромния си юмрук върху масата.

— Затова ли искате моята помощ? — вдигна вежди Полковника.

— В началото на другата седмица Макейб пристига в Токио — съобщи Бърнис.

— Прекрасно! — промърмори Полковникът и се надигна от мястото си. — Ще извадя пистолета и ще му видя сметката!

— Мадона! — проплака Пол Черния и отчаяно се плесна по челото. — Защо ни трябваше да се занимаваме с тоя тип, Бърнис?

Тя изви глава да го погледне и замислено отвърна:

— Защото без него няма да направим нищо… Никой от нас не може дори да припари до сенатора Макейб.

— Дявол или не, аз не искам да имам нищо общо с това убийство! — отсече Полковника.

— Какво убийство? — размаха ръце Пол. — Кой, по дяволите, е споменал тук за някакво убийство?

— Нали сам каза, че е време да го размажеш — припомни му Полковника.

— Да, но…

— Моля, седнете! — обади се заповеднически Бърнис. — И двамата!

Изчака ги да се подчинят, после спокойно се извърна към госта:

— Полковник, ние трябва да неутрализираме сенатора Макейб и това е всичко. Не е нужно да го убиваме, достатъчно е да го лишим от влияние…

Полковника дълго мълча. Ръцете му механично тъпчеха лулата. Най-накрая запали, изпусна облаче ароматен дим и вдигна глава:

— Това би могло да се уреди… Но на определена цена.

— Парите не са проблем — нетърпеливо подхвърли Пол.