Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Смущава ли ви нещо около този клиент, Ейко-сан?

— Да — кимна тя. — Това е, точната дума… — Показалецът й леко докосна бузата. — Той има белези ей тук…

— Вероятно е бил ранен във войната. Такива белези оставят шрапнелите…

— Тези не са такива. Виждала съм белези от шрапнели, обикновено придружени от грубите шевове, които са правили във военните болници… — Поклати глава и продължи: — А тези белези са перфектни, разположени напълно симетрично върху лицето му… Кожата между тях е недокосната. — Показалецът напусна бузата и предупредително се вдигна във въздуха. — Виждала съм такива белези и преди… Върху лицето на една жена, която ги считаше за грозни и се срамуваше от тях…

— Искате да кажете, че става въпрос за пластична операция?

— Точно така.

— Да разбирам ли, че този човек е бял и вероятно американец?

— Да.

Полковникът внимателно я погледна. Защо му разказва за човек, който си е правил пластична операция? Това не може да е без причина.

— Не става въпрос за обикновена пластична операция — сякаш отгатна въпроса му Ейко. — По всичко личи, че лицето му е изцяло променено. Имам предвид костите, дори хрущялите… — Пръстите й нервно почукваха по масата. — Това най-ясно личи при скулите и челото му, които са изкуствено повдигнати… Носът му също е бил обект на търпеливо моделиране. Кожата около очите е изпъната, очевидно с цел да се промени формата им…

— Оставам с впечатлението, че това е човек, който иска да скрие нещо — внимателно подхвърли Полковника.

— Точно така.

— Имате ли представа какво?

— Попита ме дали мога да открия един мъж, който му трябва… Вече беше разбрал, че имам приятели навсякъде. Предложи ми огромна сума пари…

— Кой е този мъж?

Загрижените очи на Ейко най-сетне се спряха върху лицето на Полковника.

— Оками-сан — тихо прошепна тя.

— Много хора искат да поговорят с Оками-сан — с мъка сдържа усмивката си Полковника.

— Но този не иска да говори с него, а да го убие?

— Да го убие ли? — изненадано вдигна глава той. — Така ли ви каза?

— Не, разбира се. Но това пролича в очите му. Омразата му към Оками-сан беше гола като новородено бебе.

— Добре — въздъхна Полковника. — Ще взема необходимите мерки. Има ли си име този ваш клиент?

— Да. Казва се Леон Уоксман.

Полковникът я закле да мълчи. Не искаше никой, а най-малкото Оками, да разбере, че някой си Леон Уоксман е направил мащабна пластична операция на лицето си и се появява почти две години, след като Джони Леонфорте споменава името му.

През 1947 година той беше склонен да вярва, че името Леон Уоксман не е нищо повече от една фикция. Но кой тогава е мъжът от плът и кръв, представил се под същото име?

Помоли Ейко да разучи къде се правят пластични операции, после, в продължение на две седмици, безуспешно обиколи всички специализирани клиники. Те не бяха чак толкова много и в края на обиколката си Полковника вече беше склонен да вярва, че тайнственият Уоксман се е оперирал извън Токио. На практика подобно нещо беше малко вероятно, тъй като добрите специалисти се намираха именно в столицата. После отиде за втори път при хирурга на име Хийгата.

Първата им среща беше прекъсната още в началото, тъй като докторът трябваше да отиде при току-що опериран пациент, който внезапно беше почнал да кърви. Насрочи му нова среща след пет дни.

Беше дребен и пъргав мъж със стоманеносива коса и тъжно като на покойник лице.

— Размислих върху вашия проблем — промърмори той, след като се настаниха в малкия, отрупан с бумаги кабинет. Лавиците бяха запълнени с дебели книги, между които се хилеха оголени черепи. — Вие обикаляте клиниките за пластична хирургия с предварителното внушение, че човекът, който ви интересува… ъ-ъ-ъ…

— Леон Уоксман — подсказа му Полковника.

— Точно така — Леон Уоксман, се е подложил доброволно на операция… — Бледите лъчи на слънцето с мъка си пробиха път през стъклото на малкото прозорче, което е плакало за миене преди година, а днес вече приличаше на странен лабораторен експеримент. — Ами ако не е било така?

— Какво искате да кажете? — напрегнато се приведе напред Полковника.

— Искам да кажа, че операцията може би е била принудителна — преплете пръсти доктор Хийгата. — Може би вашият човек е претърпял катастрофа, може би просто е паднал по стълбите… И реконструкцията на лицевите кости, кожата и сухожилията е била задължителна… Я ми кажете, полковник, сетихте ли се да проверите в клиниката по неврохирургия към университета Тодай?