Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Кроукър озадачено го изгледа.

— Това! — настойчиво повтори онзи и приближи пръст към едно бяло цвете. — Как се казва?

Кроукър нямаше никакво понятие.

— Делфиний — уверено отвърна той, после попита: — Къде е кенефът? Трябва да пусна една вода…

— В дъното на коридора — изгледа го подозрително Косматия. — Ще те заведа…

Кроукър покорно тръгна в указаната посока, с всяка фибра на тялото си усещаше присъствието на огромния мъжага зад гърба си. Вратата на тоалетната се отваряше навътре. Той хвана бравата и в същия момент заби лакът в слънчевия сплит на горилата. Завъртя се с цялата бързина, на която беше способен, биомеханичната протеза се стрелна към гърлото на противника. Но онзи наистина се оказа невероятно як, юмрукът му се стрелна напред и се стовари върху брадичката на Кроукър със силата на парен чук.

Тялото му отлетя назад, блъсна вратата и падна върху плочките на пода на тоалетната. Косматия скочи отгоре му, стисна го за шията и блъсна главата му в ръба на ваната. От устата на Кроукър се откъсна болезнен стон, пред очите му заиграха разноцветни кръгове.

Косматия се наведе напред, пръстите му се стегнаха около шията на Кроукър, на лицето му изплува жестока усмивка. Кроукър бавно освободи протезата си, сви я до отказ, после я стовари върху ключицата на едрия мъж. Разнесе се остро пропукване, металните пръсти се разтвориха като листенцата на отровно цвете и се забиха в шията на Косматия, прерязвайки сънната артерия: Онзи се олюля и падна на колене, но огромните му лапи продължаваха да стискат шията на Кроукър. Той замахва с другата си ръка и му нанесе силен удар в основата на носа. Бликна фонтан от кръв, Косматия се просна в цял ръст и повече не помръдна.

Кроукър понечи да се изправи, подхлъзна се на гладките плочки и падна. Хвана се за ръба на умивалника и най-сетне стана. Погледна се в огледалото и не остана доволен от това, което видя. Дишаше напрегнато, брадичката адски го болеше. Понечи да се наплиска със студена вода, но се сети за дегизировката. Не, това е изключено. Стори му се, че носът му е леко разкривен и вдигна ръка да го оправи.

После се зае с Косматия. Сръчно го разсъблече, наведе се и с напрегнато пъшкане успя да го претърколи във ваната. Извади от джоба си навито на ролка найлоново въже и старателно овърза китките и глезените на горилата. После опразни джобовете на жълто-зеления комбинезон с емблемата на „Амазония“, нави го на топка и го запрати във ваната. Не забрави да дръпне докрай найлоновата завеса, върху която беше отпечатана картина на Тулуз-Лотрек, изобразяваща пикник сред природата.

Навлече дрехите на Косматия и веднага се вмириса на лук и червен пипер. Пристъпи към огледалото. Панталонът беше доста дълъг, но той го придърпа максимално нагоре и го пристегна с колана. Резултатът беше задоволителен.

Натика вещите си из джобовете на новата дреха, вдигна от пода револвера 38-и калибър с отрязано дуло и го пъхна в кобура. Огледа се за последен път и напусна банята. Затвори вратата зад гърба си и почти се сблъска с Чезаре Леонфорте, внезапно изскочил иззад ъгъла.

— Горещо е като във фурна, мамка му! — промърмори Чезаре Леонфорте, заобиколи един от хората си, който очевидно охраняваше втория етаж, и се обърна към забързаната подире му Веспър. Отдавна вече не познаваше лично всички горили, наети да пазят къщата. Все пак лицето на мъжа, с когото почти се сблъска, накара паметта му да потрепне.

Влезе в кабинета си и завъртя докрай копчето на термостата, който управляваше климатичната инсталация.

— Копелето му с копеле! — изръмжа той, имайки предвид Пол Киарамонте. — Дадох му всичко, за което може да мечтае: пари, власт, възможност за изява… Й какво направи той? Издебна ме да ме прекара отзад! — Когато беше ядосан, забравяше за изтънчения език и започваше да говори като уличен хлапак. Погледна златния си „Патек Филип“ и поклати глава: — Не искам да ме шибат повече, особено по време на срещата с Майло… Ще го видя след по-малко от час, ще прибера стоката и тогава ще правим сметки… — Юмрукът му удари бюрото, очите му се насочиха към прозореца: — Момчетата от Саут бийч не се обадиха и това ме прави неспокоен…

Взе един мобифон, натисна бутона за автоматично избиране и миг по-късно го захвърли върху бюрото:

— Никой не се обажда, мамка му! Или са извън обсега на тая играчка, или нямат капка акъл! Но и в двата случая това означава, че още не са открили Пол и момичето!

Веспър изчака да отмине гневното му избухване и предпазливо подхвърли: