Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Не ми каза защо твоят приятел Пол иска да отвлече дъщерята на гаджето си…

— Оценявам високо начина, по който се държиш настрана от тая шибана история! — отвърна Чезаре. Очите му продължаваха да гледат навън, сякаш само по този начин би могъл да върне бегълците. — Но иначе имаш право… Историята, която ти разказах, вече няма никакъв смисъл, нали? — от гърдите му се откърти тежка въздишка. — Мадамата не е гадже на Пол, а мой конкурент в бизнеса… Напоследък стана прекалено амбициозна, знаеш… Премина границата и затова наредих на Пол да я доведе тук заедно с хлапето й…

— А защо и малката?

— За да стане по-сговорчива. За нея малката е по-важна от бизнеса…

— Доста мръсен номер от твоя страна… Доколкото съм чувала, сицилианците никога не го правят… Това е един от железните им закони…

— Майната им на законите! — извика Чезаре. — Те са за разни старци с черни костюми и наследствен артрит! — Блъсна юмрук в гърдите си и добави: — Тук законите ги създавам аз ! Който не ги харесва, да върви по дяволите!

Изведнъж тялото му се вкамени, сякаш беше ловджийско куче, надушило дивеча.

— Проклет да съм! — дрезгаво промърмори той. — Я ела да хвърлиш един поглед и да ми кажеш дали не халюцинирам!

Веспър пристъпи към прозореца и надникна зад рамото му. Сърцето й пропусна един такт. През градината вървеше Пол Киарамонте, стиснал ръката на Франси. Зад тях крачеха двама настръхнали пазачи с ръце върху кобурите. Единият държеше веригата на обучено куче, което душеше коленете на момичето.

Вървяха право към входа на резиденцията. Пол пусна ръката на Франси и предвидливо я прехвърли през рамото й.

— Можеш ли да ми кажеш това пък какво означава?! — промърмори Чезаре, извади от бюрото револвер 38-и калибър и провери барабана.

— По всичко личи, че Пол я връща обратно — поклати глава Веспър. — Преценката ти за него май ще излезе погрешна…

— Ще видим! — заплашително изръмжа Чезаре и щракна предпазителя.

Отстъпи крачка от прозореца, в същия миг звънна мобифонът. Той се поколеба за миг, после натисна бутона.

— Да! Какво има?

— Обажда се „Белият вълк“.

Чезаре артистично извъртя очи към тавана. Това беше шефът на полицията, на когото плащаше луди пари, но явно само за да си чете шпионските романи. Държеше да използват псевдоними и пароли, които периодично се сменяха.

— Тук „Зеленият делфин“ — въздъхна Чезаре. Мислите му се въртяха около Пол Киарамонте, който може би действително не го беше предал.

— Имам новини относно убийството на онова бивше ченге от Ню Йорк, Люис Кроукър…

— Какво за него? Нали ти казах да прекратиш по най-бърз начин всякакви…

— Не говоря за следствието, а за един много любопитен факт — прекъсна го онзи. — Кроукър не е бил закаран в нито една болница в района…

— Че защо му е на покойник болница? — ухили се Чезаре. — На него му трябва поп!

— На твое място нямаше да съм толкова спокоен. Току-що разговарях със Съдебна медицина. При тях няма никакъв труп, който да отговаря на описанията на Кроукър. Екипът, пристигнал на местопрестъплението, е длъжен да отбележи не само свидетелските показания, но и да регистрира колата на „Бърза помощ“, вдигнала жертвата. Позвъних в болницата, после поразпитах насам-натам… И знаеш ли какво открих? Линейката, вдигнала тялото на Кроукър, е била фалшива!

Пол Киарамонте и Франсин Голдони де Камило моментално се изпариха от съзнанието на Чезаре. Той бавно се обърна, очите му се заковаха върху лицето на Веспър. Очертаваха се две възможности, и двете еднакво неприятни за него… Първата беше тялото на Кроукър да е в ръцете на ФБР, което означаваше тайно разследване, върху чийто ход няма как да влияе… Втората беше още по-гадна: Кроукър е жив, което означава, че Веспър съвсем не е тази, за която се представя.

— Кой го е вдигнал в крайна сметка? — промърмори в мембраната Чезаре.

— Не знам. Ако щеш вярвай, но нищо повече не успях да науча.

Чезаре бавно си пое въздух и попита:

— Сигурен ли си в това, което току-що ми съобщи?

— Абсолютно.

— Благодаря, много ми помогна — въздъхна Чезаре.

— За момента предпочитам да прекратим контактите — засмя се полицейският началник отсреща. — Не обичам ситуации, които не съм в състояние да контролирам… Все пак не забравяй да ме споменеш в завещанието си!…

Чезаре прекъсна връзката, в главата му помръдна нещо, което току-що беше видял… Да, точно така! Мъжът, с когото почти, се сблъска в коридора! Лицето му се появи съвсем ясно… Обикновено, с нищо незабележимо лице… Което обаче никога не беше виждал!