Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

В следващия момент пред тях се изправи дебел японец с лъскав костюм и отрупани с пръстени ръце, главата му се склони в почтителен поклон. Това беше Тенто.

— Да минем отзад, Гин-сан — каза той с тънък женски гласец. — Там ще ни бъде по-удобно…

Канцеларията му се оказа килия без прозорци с голи стени. Единственото украшение върху тях беше дупка за вентилация, от която се разнасяше подозрително трополене, вероятно от краката на безброй гризачи. Обзавеждането се състоеше от старо и очукано метално бюро, вероятно останало от американската окупационна армия, прост дървен стол и две етажерки до стената. Това ли е представата за удобство на дебелия Тенто, неволно се запита Никълъс. По-вероятно е имал предвид уединение…

Благоразумно отклони поканата на домакина за питие и зачака. Дебелият духна в една чаша, върху която личаха мазни отпечатъци от пръсти, а Танака Гин започна:

— Тенто-сан, при последния ни разговор споменахте, че Гиай Къртц на няколко пъти е посещавала заведението ви…

Тенто измъкна бутилка „Сънтъри“ от бюрото, сипа си два пръста и кимна с глава:

— Да, точно така.

Танака Гин извади снимка на Гиай Къртц и я постави на бюрото пред него:

— За тази жена ли става въпрос?

Тенто погледна снимката, после премести очи върху лицето на следователя.

— Мене ме бива в две неща — обяви той. — Едното е да боравя с пари, а второто — да запомням лица. Помня лицето на всеки, който е посетил клуба ми повече от веднъж… — Дебелият му пръст се заби в снимката. — Тая мадама е идвала тук поне пет-шест пъти.

— Тук или в дискотеката? — намеси се Никълъс.

— Тук, в „О Бас“… — отвърна Тенто и опразни чашата си. — Така се казва театърът на френски: „Долу, в дупката“…

— Харесвала е подобен род шоу? — намеси се Никълъс.

Тенто леко изви глава към Танака Гин:

— Кой е той?

— Приятел на семейството — отвърна следователят. — Моля, отговорете на въпроса му.

— Не съм разговарял с нея, знаете — облиза устните си дебелият. — Но от поведението й бих казал, че не си падаше по номерата, които показваме тук. Помня, че винаги извръщаше глава. Но не и придружителят й…

— Опишете го, ако обичате — каза Гин.

— Нали вече го сторих?

— Нищо, направете го още веднъж…

Тенто започна. Думите му бяха точни и ясни, очевидно наистина беше наблюдателен. Описанието му отговаряше на външността на Майк Леонфорте. Никълъс и Танака Гин си размениха бързи погледи.

— Значи той харесваше номера, така ли? — попита Никълъс, след като дебелият свърши.

— О, да — кимна Тенто и отново напълни чашата си. — Дори би го разнообразил, ако можеше… Тук идват много извратени типове, знаете… Веднага ги надушвам.

— В какъв смисъл извратени? — попита Танака Гин.

— В сексуален — отвърна Тенто и с нежелание отмести чашата, която междувременно отново бе успял да опразни. — Понякога той се връщаше без жената, плащалите допълнителната такса и вземаше в стаята си изпълнителките… По две, по три наведнъж…

— И какво правеше с тях? — попита Никълъс.

— Откъде да знам — направи гримаса Тенто. — Да не мислите, че и аз съм извратен? Нито съм питал, нито пък искам да знам. Предлагам стока на всеки перверзен тип и толкоз…

— Друго? — попита Танака Гин.

Тенто се замисли, после поклати глава:

— Нищо особено, ако не се брои фактът, че Лонда — една от най-добрите ми изпълнителки, напусна преди три месеца. Останах с чувството, че оня тип има нещо общо с тази работа.

— Имате ли адреса й?

— Имам го, но само боговете знаят дали е истински — отвърна Тенто. — Тези създания са непредвидими… — Отпусна се зад бюрото и започна да рови из чекмеджетата. Измъкна голяма парцалива тетрадка и бавно я запрелиства. Откри каквото му трябва, надраска няколко думи върху лист хартия и го побутна към ръба на бюрото.

Танака Гин го взе, прибра снимката на Гиай Къртц и се насочи към вратата. Никълъс го последва, после изведнъж се спря.

— Казахте, че мъжът е идвал и без жената, нали? — обърна се към Тенто той.

— Да.

— Означава ли това, че е идвал и с нея?

— Да — кимна дебелият. — В тези случаи винаги вземаха Лонда и тримата заедно се качваха горе…

— Това не ви ли учуди?

Очите на Тенто с копнеж опипваха бутилката уиски.

— Не — промърмори той. — Защо трябва да ме учудва?

Насочиха се към асансьора.

— Какво ще кажеш? — попита Танака Гин.

— Не съм сигурен — отвърна Никълъс и отвори металната врата. Беше доволен, че следващият сеанс на сцената все още не беше започнал. — Имам чувството, че сексът и смъртта винаги са свързани в съзнанието на Майк… Това чувство беше особено силно онази вечер, в апартамента на семейство Къртц… Мисля, че трябва да издиря тази мадама Лонда.