Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— „Тенки“? — вдигна вежди той. — Сигурен ли си? Животът го беше научил, че подобни съвпадения никога не са случайни.

— Да, защо?

— Проверил ли си всичко?

— Естествено — кимна Танака Гин. — Компания призрак със седалище в Шри Ланка. На обаждането ми отговори телефонен секретар. Оставих съобщение, но едва ли ще дочакам отговор.

Никълъс се замисли.

— Според мен, открием ли собствениците на „Тенки асошиейтс“, ще получим шанс да стигнем и до убиеца на семейство Къртц — промълви той.

— Ти вече имаш този шанс, Линеър-сан — напомни му Гин.

Подът под краката на Никълъс изведнъж омекна, изпита чувството, че пропада. Светлините и музиката на „Мудра“ надвиснаха над главата му като блестяща дъга. После го обгърна мрак и дълбока тишина, в главата му отново се появи натрапчивото жужене на хиляди пчели. Миг — и то се превърна в нестроен хор от човешки гласове. Говореха на непознат език, но в главата му сякаш задейства електронен преводач и думите им бяха напълно разбираеми. Изпита чувството, че е малко дете, залепило ухо до вратата, за да чуе какво си говорят гостите в другата стая.

Кшира запълваше душата му с блестящата лава на злото. Тя се промъкваше в него като нощен хищник, чиито зъби зловещо проблясват на лунната светлина. Никълъс просто нямаше сили да се бори. Не беше спал почти тридесет и шест часа, липсваше му енергията, необходима за достигането на светлината и звуците, които висяха някъде далеч, високо над главата му.

Промяна , беше казала Кисоко. Оставете се на промяната, не се страхувайте от нея. Доверете се на „Кокоро“…

Потъваше все по-дълбоко в желеподобния мрак, жуженето на хилядите пчели постепенно стихваше. Накрая то внезапно се трансформира в един общ глас, който му проговори на непознат, но напълно разбираем език:

— Трябва да опознаеш революционерите, защото един от тях те е отгледал… — Гласът беше едновременно познат и смразяващ: — Аз проучих баща ти до последния детайл… Полковникът се оказа най-потайният човек на света… По-потаен дори от баща ми, който променяше самоличността си толкова често, че дори аз забравих кой всъщност е той… — Гласът на Майк Леонфорте кънтеше в главата на Никълъс, обвит от мрачното сияние на Кшира. Но как е възможно това? — Заех се с тежката задача да разбия илюзиите на миналото и да ги превърна в удобно за себе си бъдеще…

Очите на Никълъс рязко се отвориха, втренчени в светлината, която само той беше в състояние да види. По странен, смразяващ душата начин Кшира му разкриваше своя път — една невероятна комбинация от отминали и предполагаеми събития, които се подреждаха в сложната мозайка на настоящето и бъдещето.

Едва сега си даде сметка, че Пътят на Кшира е огледалото, в своето видя собствения си лик там, в дома на убития Къртц. Но сега вече знаеше истината: това не беше огледало, а прозорец. През него видя не собствения си лик, а лицето на Майк Леонфорте, което обърка със своето. Видя двойника си. Своят Doppelganger… Тази старомодна, почти излязла от употреба немска дума отекна в главата му с гръмотевична сила. Майк и аз сме огледални образи, еднакви като кръвни близнаци, но с обратен знак!

Не, това е абсурд! Вече беше сигурен, че именно Майк е убиецът на семейство Къртц. Но защо? За да притежава акциите на Родни Къртц в „Денва“? Едва ли. Това не се постига с убийство. Нима тези акции са толкова ценни, че струват два човешки живота? Може би, особено за човек като Майк Леонфорте… Въпреки привидната логика във всичко това, Никълъс остана с чувството, че пропуска важна част от главоблъсканицата.

Страхът напусна душата му, на негово място се появи радостна, но някак свирепа възбуда. Оказа се, че не Акшара, а Кшира му показа пътя към истината. Защо ли толкова много се беше страхувал от нея? Нима умишлено обръща гръб на това, което Кшира беше сторила с Канзацу — неговия луд „сенсей“? Нима забрави какво стана с Оками, опитал се да му помогне? Глупости! Това са несъществени подробности! Важно сега е само едно — истината. Истината, която се изправи пред него с цялата си могъща сила. Благодарение на Кшира той постигна състоянието „шикаку“ — прозрение и разбиране на тайнствените сили, които движат съдбата на хората. Състояние, към което цял живот се стремят най-опитните сенсеи на различните психофизически изкуства, но малцина го постигат.

— Линеър-сан?

Клепачите му потрепнаха, завръщането му в света на светлината и шума беше стремително. Оказа се на колене в близост до дансинга, полезрението му се запълваше от стройните фигури на две млади японки, чиито коси бяха по-дълги от полите им. Тайната беше разкрита.