Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Копеле мръсно! — ръмжеше Веспър. — Никой не може да се отнася така с мен!

Чезаре си даваше сметка, че положението й е сериозно и без помощта му с нея ще бъде свършено. За пръв път усети, че може да й има доверие и иска да й даде тази помощ. Такава беше и крайната цел на цялата сложна игра. Осланяйки се на помощта му, Веспър щеше да получи пълното му доверие. Такива са законите на човешката природа.

Той пристъпи крачка напред и се взря в сгърчената фигура на Кроукър, от която обилно течеше кръв. Дали е мъртъв? Исусе Христе, та нима е възможно обратното? Веспър беше вкарала два куршума в сърцето му! Какви нерви има тази жена, Господи!

Обърна се, сграбчи ръката на Веспър и я повлече навън. Затичаха се по тротоара, от обратната страна на булевард „Океан“ се разнесе вой на полицейски сирени. Тълпата любопитни туристи бързо ги погълна.

Отначало хорът на електрическите китари наподобяваше сирените на хиляди линейки, но после акустиката на огромното помещение влезе в правата си и воят някак внезапно се превърна в музика — страстна, задъхана, екзалтирана. Музика, която раздвижва кръвта във вените и те кара да скочиш на дансинга.

Никълъс и Танака Гин си пробиваха път сред извиващите се разгорещени тела на танцьорите в огромната дискотека „Мудра“, над главите им проблясваха тънките нишки на лазерни лъчи и ги караха да се чувстват като в аквариум. От време на време светлината попадаше на древните санскритски надписи и още по-древни скулптурни композиции, на които съдбата беше определила ролята да пробуждат нирвана в душите на живите…

Навън, въпреки че беше четири сутринта, Кайгон-дьори беше задръстена от народ. Сводници с пачки пари за харчене, фотомодели, певици, новоизлюпени актьори… Край тях обикаляха обичайните нощни хищници, готови да се възползват от всеки удобен шанс за удар, след което да изчезнат в мрака на нощта. Цялата тази тълпа безгрижно се люшкаше около мястото, на което Гиай Къртц беше намерила смъртта си.

Прокурорът позвъни на Никълъс и го помоли да разпита един човек. Определиха си среща в сърцето на Токио — квартала Шибаура. За да стигне навреме, Никълъс доста поизмъчи подсиления двигател на своето кавазаки. Прие поканата на Гин без колебание, тъй като и без това не можеше да заспи и правеше опити за анализ на предварителната информация, която Оками му беше предоставил за личния състав на Токийската градска прокуратура. Остави бележка на Коей, която, за разлика от Джъстин, изобщо не се влияеше от внезапните му нощни разходки и безгрижно спеше. Тя просто беше приела, че тези разходки са част от неговия начин на живот.

— Открих кой е наследил парите на Къртц — съобщи му Танака Гин, принуден да крещи в лудницата около тях. — Това е създадената от него корпорация „Стърнголд“.

— Интересно — промърмори Никълъс и ловко избегна сблъсъка с гъвкаво женско тяло, стрелнало се към него със скоростта на ракета. Гърдите на момичето сякаш всеки момент щяха да изскочат от дълбоко изрязаното деколте.

— Насам, тук е по-спокойно — подвикна Танака Гин и се насочи към извит бар, чиито стени от фалшив гранит изглеждаха като изсечени в девствена скала. — В завещанието на Къртц изрично е посочено, че делът му в „Денва партнърс“ трябва да се поеме от компания на име „Уърлдтел“. Цял следобед проверявах активите и пасивите на тази компания. Оказа се дребна риба, притежава една-две фабрики за безжични телефони в Югоизточна Азия. А сега изведнъж получава огромно количество акции в „Денва“…

Вниманието на Никълъс за момент бе привлечено от младо момиче с халки на носа, които стигаха чак до бузата. На устните й имаше черно червило, а стърчащата във всички посоки коса беше снежнобяла.

— Кой ръководи „Уърлдтел“? — попита той. — Предполагам, че това е Управителният съвет на „Стърнголд“…

— Може би някога, но не и сега — поклати глава Гин. — „Уърлдтел“ е била продадена съвсем наскоро, вероятно в рамките на изминалите двадесет и четири часа… Успях да се добера единствено до името на новия собственик… Някаква компания на име „Тенки асошиейтс“…

Косъмчетата по врата на Никълъс настръхнаха. „Тенки“ е името на онази стара турска баня „торуко“, където според Кен е била първата среща на майка му с Нанги. Среща, станала цели тридесет и четири години преди двамата да се съберат. На същото място е работила и майката на Хонико по време на Окупацията…