Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Видях го — промърмори Никълъс, докато Танака Гин му помагаше да се изправи. — Зная името на човека, убил семейство Къртц. Казва се Майкъл Леонфорте.

Очите на прокурора широко се разтвориха.

— Човекът, създал Плаващия град? — учудено прошепна той, докато водеше Никълъс към опразнения ъгъл на бара.

— Да, заедно с американския наемник Рок…

— Но аз мислех, че е загинал в ядрената експлозия, която унищожи тяхната крепост…

— Вероятно такова е било и неговото желание — въздъхна Никълъс. — Между другото, вече съм убеден, че именно той е откраднал документацията на „Кибер-нет“…

— Това означава, че всичко е свързано — погледна го внимателно Гин. — Убийството на семейство Къртц и кражбата в „Сато интернешънъл“… Нашите случаи се преплитат.

— Така изглежда — кимна Никълъс. — Но доказателство можем да имаме, само ако разкрием собственика на „Тенки асошиейтс“…

Танака Гин замълча. Грохотът на музиката превръщаше тишината в далечен спомен. Басите и чинелите разтърсваха не само телата, но и душите на посетителите.

— Това е единственият шанс за мен — въздъхна най-сетне прокурорът. — Защото за теб нещата стоят другояче… Започвам да разбирам, че подхождаш към тях по свой начин и не мога да скрия възхищението си… — Главата му се склони с уважение. — Признавам необичайния ти талант, но искам да разбереш само едно: аз съм дал клетва да прилагам закона и винаги ще го правя. Дълбоко съм убеден, че ти си достоен човек в пълния смисъл на тази дума, но едновременно с това имам чувството, че моето отношение към закона… хм… невинаги ще съвпада с твоето…

Никълъс отново се смая от невероятната прозорливост на този човек. Никога в живота си не беше срещал следовател като него. Наричайки го „достоен човек“, той му беше отправил най-високия възможен комплимент, отношенията помежду им очевидно навлизаха в нова и доста неочаквана фаза. Отвърна на поклона на Гин и каза:

— Вероятно ще стане точно така, както казваш, Гин-сан. Но аз съм готов да ти се закълна, че моето и твоето отношение към закона никога няма да влязат в противоречие.

Този път поклонът на Танака Гин беше дълбок и пропит с уважение. С този жест необичайното приятелство между двамата мъже беше подпечатано завинаги.

— Ще можеш ли да разговаряш с този индивид? — промени тон японецът, преминал към конкретните задачи.

Изчака Никълъс да кимне, после го поведе към една врата, почти незабележима до стената на бара. В момента, в който вратата се затръшна зад тях, музиката и вибрациите изведнъж изчезнаха. Сложна акустична изолация, механично отбеляза Никълъс.

Почти веднага усети друга вибрация — по-ритмична и по-поносима, която се усилваше заедно с напредването им по дългия коридор с дъсчен под, който вероятно беше последен остатък от някогашния склад, превърнат в дискотека. Поскърцващ товарен асансьор с метална решетка ги свали в приземния етаж. Отново се появи музика — този път тиха, ритмична, чувствена.

Асансьорът ги стовари в тесен вестибюл, отвъд който се виждаше ярко осветена сцена. Жена с дълга до кръста коса беше приклекнала над тялото на гол мъж, около шията на когото имаше метален кучешки нашийник с шипове. Жената беше облечена в къси кожени панталонки с ципове, смразяващ на вид сутиен от черна коприна и малка кожена шапчица. На краката й имаше обувки с десетсантиметрови токчета, в едната си ръка стискаше кучешка каишка, закачена за нашийника, а в другата — тънък камшик.

Срещу тях се изправи безупречно облечен японец със зализана коса и набраздено от бръчки лице.

— Какво мога да направя за вас, господа? — попита той.

Жената дръпна един от многобройните ципове на панталонките си и започна да уринира върху лицето на голия мъж.

— Имаме среща с Тенто-сан — отговори Танака Гин.

— С Тенто-сан? — повтори занизаният и внимателно ги огледа.

Това беше шега, игра на думи. На токийски жаргон „тенто“ означава възбуден член, коренът на думата произхожда от английската „тент“ (палатка), което едва ли можеше да бъде наречено остроумно.

— Той ни очаква — спокойно добави Танака Гин.

Голият мъж на подиума започна да пие урината на жената, Никълъс го наблюдаваше с разширени от учудване очи.

— А вие сте? — попита зализаният и леко се приведе напред.

— Не е нужно да знаете кои сме. Просто му кажете, че го търси Гин.

Японецът се поклони и изчезна, разнесоха се аплодисменти. Осветлението в малката театрална зала се включи, на сцената се появиха работници с парцали и усърдно затъркаха осветеното от прожекторите пространство. Никълъс потръпна от погнуса, надявайки се да се махнат оттук преди началото на следващия акт. Мъже с потни лица и измачкани костюми се струпаха пред вратата на асансьора.