Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Само с мен — поклати глава прокурорът.

— Слушай, Гин-сан — погледна го тежко Никълъс, докато си пробиваха път през навалицата в дискотеката и се насочваха към изхода. — Жените от този тип принадлежат на съвсем друг свят. Формално работата й може да е законна, но веднъж забъркана с човек като Майк Леонфорте, въпросната мадама неминуемо е преминала оттатък чертата. Едва ли ще бъде възхитена от възможността да си има работа с теб… Още повече, че имам някои сведения за прокуратурата, които несъмнено ще изискват цялото ти внимание през следващите няколко дни…

Танака Гин се готвеше да възрази, но го спря тихото жужене на пейджъра в джоба на сакото му. Очите му пробягаха по екранчето, лицето му светна.

— Да вървим — възбудено каза той. — Съобщиха ми нещо доста интересно и за двама ни…

Навън отново беше започнало да вали, мокрият асфалт отразяваше размазаните светлини на рекламите. Никълъс следваше хондата на Танака Гин, която пресичаше града в северозападна посока. Прекосиха мрачните южни предградия и навлязоха в Ропонги — блестящото електронно гето за туристите и рояците живописни японски рокери, яхнали мощни мотоциклети.

Хондата навлезе в една странична уличка, блокирана от полицейски коли с включени светлини на покрива. Никълъс слезе от мотора и се насочи към белия — мерцедес, върху който беше проснато неподвижно човешко тяло. Танака Гин му проправяше път сред униформените, а той успя да зърне лицето на трупа. Позна го, въпреки отвратителното нещо, което висеше от устата му, въпреки кървавия полумесец, издълбан на челото му.

— Икудзо-сан!

Танака Гин рязко спря и се обърна:

— Познаваш този човек?

— Да. Това е президентът на „Икудзо Нипон стийл“ — Никълъс пристъпи крачка към колата и добави: — Той беше член на „Денва партнърс“, Гин-сан…

— Изрязано му е сърцето, черният дроб и Бог знае още какво — промърмори прокурорът. — Какво е това в устата му?

— Далак — обади се един мъж до него, очевидно съдебен лекар.

Танака Гин кимна в знак на благодарност и промърмори:

— Прекалено много прилича на Родни Къртц, за да допуснем случайност…

Никълъс изпусна въздуха от гърдите си и попита:

— Пипано ли е тялото?

— Само го фотографирахме — отвърна съдебният лекар. — Получих заповед да не пипам нищо до пристигането на Гин-сан.

— Искам да огледам раните.

Танака Гин кимна на доктора, той от своя страна подхвърли няколко думи на сътрудниците си. Трупът беше свален от покрива на колата и положен по гръб върху носилка.

Никълъс помоли за фенерче и насочи лъча му към жертвата.

— Виж тук — промърмори той. — И тук… Раните са нанесени с широк нож, също като при Родни Къртц… Няма разкъсване, няма разръфана кожа както би станало с обикновен нож…

— Какво тогава е оръжието на престъплението?

— Специален кинжал — отвърна Никълъс.

— Какво ще рече това?

— Острието се опира на здрава метална ръкохватка, позволявайки нанасянето на удар с цялата тежест на тялото. Силата му е страхотна, реже всичко, включително и костите — показалецът му се насочи към една от раните на гърдите. — Ето, виж тук… Пробивната рана е изключително дълбока, но със съвършено гладки стени. Това е работа на специалния кинжал, друг нож не може да я свърши… — пръстът му се премести към зейналата коремна кухина. — Виж как са изрязани органите. С едно движение, като от хирург. Ако погледнеш по-внимателно, отново ще откриеш следите на специалния кинжал…

Отдръпнаха се, Танака Гин изчака кимването на Никълъс и даде знак на медицинския екип да прибере трупа.

— Искам подробен доклад от аутопсията, докторе — промърмори той.

— Ще го имате в девет сутринта — отвърна онзи.

Танака Гин гледаше как товарят трупа на Икудзо в линейката.

— Показно убийство, а? — промърмори той.

— Несъмнено — кимна Никълъс. — А далакът в устата е предупреждение…

— Към нас или към някой друг?

— Вероятно и двете…

Бяха уморени и премръзнали, но прекалено възбудени, за да мислят за сън и почивка. Освен това вече се разсъмваше. Подкараха към Тцуки. Рибният пазар работеше, ярката светлина и оживлението им подействаха като балсам. Изправиха се под навеса на щанд за закуски и си поръчаха пълни купи димящи макарони, гарнирани с пресни зеленчуци и тънки резенчета печено свинско.

— Трябва да действаме с изключително внимание — предупредително се обади Никълъс.

Лицето на Танака Гин беше изгубило част от обичайната си безизразност.