Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Вертикалният полумесец е ритуален символ на едно племе, което обитава високите плата на Виетнам…

— Нунгите — кимна прокурорът. — Чувал съм за тях.

— Значи през цялото време си знаел?! — рязко се извърна Никълъс.

— Исках да ти вярвам, Линеър-сан — поясни японецът и напълни устата си с макарони. — Но исках и ти да ми вярваш… В крайна сметка нещата се подреждат добре, нали?

— Сигурно — засмя се Никълъс и отпи глътка горещ бульон. — Значи знаеш и за обичая на нунгите да изяждат органите на враговете си, за да попият силата им…

Да. Наричат го „нго мей юхт“, което означава полумесец…

— В случая ритуалът има и друго значение — подхвърли Никълъс. — Древните месулети са използвали символа на полумесеца, за да изобразяват двуострите си саби, наречени „Гим“… Мажели лицата си със синя боя същото правели и с телата на жертвите си.

Танака Гин с мъка преглътна залъка си и вдигна глава:

— Да не би да твърдиш, че Майкъл Леонфорте е месулет?

— Не зная — въздъхна Никълъс. — Но дълго време е живял във Виетнам и Лаос, при това именно в пущинаците, обитавани от нунгите. Ясно е, че познава техните ритуали. Никой обаче не може да каже дали е бил посветен и в тайните им…

Танака Гин взе пръчиците и отново започна да се храни.

Никълъс внимателно го погледна:

— Не ме попита какво е месулет, Гин-сан… Това означава, че знаеш.

— Изкарах цяла година в платата на Виетнам — усмихна се прокурорът. — Едно от безумията на младостта… В колежа имах един преподавател, който беше запален антрополог и вечно организираше експедиции. Едно лято тръгнах с него за Виетнам и се върнах чак след дванадесет месеца…

— Значи си се срещал с нунгите…

— Почти през цялото време живеехме сред тях. Страшно интересни хора. Живеят в постоянен допир с духовете и древните богове… Или поне така си въобразяват. — Танака Гин вдигна ръкава на палтото си, разкопча ризата и я нави до лакътя. От вътрешната страна на лявата му китка беше татуиран син полумесец.

Никълъс бавно изпусна въздуха от гърдите си. Ето защо непрекъснато имаше чувството, че този японец знае повече, отколкото показва. Просто защото е един от новопокръстените последователи на нунгите…

— Трябва да попречим на Майк Леонфорте — каза с хладно спокойствие Танака Гин. — Трябва да сложим край на убийствата!

— Всички следи водят към „Денва“. Майк очевидно иска да установи пълен контрол над съдружието, едновременно с това иска и новата видеотехнология… — Никълъс се замисли за момент, после продължи: — Мисля, че на всяка цена трябва да открия онази Лонда, която го е забавлявала!

— Идеята ти не е добра — поклати глава прокурорът и закопча ръкава си. — Мина ли ти през главата, че Леонфорте без колебание е ликвидирал Гиай Къртц пред вратите на клуб, в който ходи кажи-речи всеки ден? Реално погледнато това е неразумно. Една от грешките, които ни позволяват да залавяме тъпите престъпници. Но ние познаваме този човек и знаем, че той е от друга категория. Следователно инцидентът с жената на Къртц не може да бъде грешка, нали?

— Не може — кимна Никълъс. — Прекалено умен е за подобни грешки.

— Тогава?

Никълъс пое дълбоко в гърдите си соления въздух, наситен с миризмата на риба. Дъждът го беше пречистил от саждите и въглеродния двуокис, утрото изглеждаше свежо и чисто като в планината.

— Подозирам, че ни води за носа — промърмори той. — Никой не може да каже какво е намислил… — помълча, после добави: — Вероятно си прав. Все си мисля за оръжието, използвано при убийствата… Познавам един майстор на тези специални ками с широко острие… Мисля да отскоча, до него и да разбера още какви изненади ни е подготвил Майк.

— Мразя типовете, които се правят на богове — въздъхна Танака Гин и остави пръчиците за хранене в празната купичка. — Те просто не знаят къде им е мястото.

— Най-точната дефиниция за Майк Леонфорте — погледна го е уважение Никълъс. Вътре в себе си обаче неволно се запита дали тя не се отнася и за него…

Майк докосна с длан голата гръд на Хонико и тя се размърда като събудена змия. Лежеше гола, просната по гръб. Кожата й блестеше, обилно намазана с ароматични масла. Китките, бедрата и глезените й бяха здраво завързани, копринена кърпа стягаше очите й, други две минаваха под и над гърдите й, карайки ги да изскочат нагоре като зрели плодове. Дъждът монотонно почукваше по малкото прозорче. Бяха полулегнали върху широк стол, който ритмично поскърцваше под тежестта им. В ноздрите го удари ароматът на възбудата, която пробяга по тялото й като електрическа искра.