— Какво ти е влязло под шапката? — промърмори в слушалката Кроукър.
— Хората на Гадняра очистиха Тони Д. и направиха опит да сторят същото и с мадамата му…
— Какво?! — подскочи като ужилен Кроукър. — Как е Маргарет де Камило? Жива ли е?
— Познаваш ли я? — любопитно попита Форест.
— Да… Всъщност тя е много важна част от нашия план, по косвен начин… — оплете се Кроукър. — Какво е станало, за Бога?
— Къде са Веспър и Гадняра?
— Още не се виждат — озърна се Кроукър.
— Работата е там, че хората на Гадняра са изпуснали мадамата и сега преминават към резервния вариант…
Кръвта блъскаше в ушите на Кроукър.
— Какъв е той?
В миг като този беше готов да удуши Форест със собствените си ръце. Копелето очевидно се наслаждаваше на ситуацията.
— Отмъкнаха хлапето… Как му беше името?
— Франсин — отвърна Кроукър и за миг затвори очи.
— Точно така, Франсин. Отмъкнаха хлапето и мамичка сама им отиде в ръчичките. Но тя се оказала по-умна, отколкото предполагаха горилите, и взела със себе си някакво ченге от отдел „Убийства“, мисля че се казва Барнет… — Форест прекъсна разказа си, прикри с длан слушалката и започна да крещи заповеди на хората от екипа си: Кръвта блъскаше в ушите на Кроукър, стомахът му се сви. — Нещата се задвижиха — върна се на телефона Форест. — Градското ченге видяло сметката на двете горили, изпратени да приберат Маргарет, но си го получило от трети бандит, който умно се спотайвал наблизо. Вътрешен човек на фамилията Голдони, казва се Пол Киарамонте…
Сърцето на Кроукър пропусна един такт. Ярките лъчи на слънцето играеха по разноцветните лимузини и никелирани мотоциклети, пълзящи бавно и тържествено по булевард „Океан“. Двама голи до кръста юнаци се настаниха на свободна масичка, отегчено размърдаха мускули и поръчаха водка с доматен сок на скучаещата келнерка. Стройно момиче в оскъдно облекло на черно-червени ивици разхождаше кафяв доберман на дебела верига. Юнаците впериха погледи в дълбоко изрязаното й деколте.
Кроукър започна да се поти и подръпна ризата си. Нещата стават опасни. Гадняра очевидно разполага с агент в щаба на Маргарет, но никой не се сети за подобна възможност… Какво, по дяволите, правя тук, запита се Кроукър. А Маргарет и Франси се намират в смъртна опасност! Започна да планира най-бързия начин за придвижване до летището, устата му механично попита:
— Какво е направил с тях Киарамонте?
— С кого? — попита Форест, сякаш беше забравил за какво говорят. — С мадамата Де Камило и момичето ли? Според последните ни сведения ги качил на някакъв частен самолет…
Кроукър изчака продължението, но в слушалката цареше тишина. наистина ще му извия врата на това копеле, закани се той. После въздъхна и зададе въпроса, който Форест очевидно очакваше:
— Накъде са отлетели?
— За Маями, тоест тук — доволно обяви онзи. — Киарамонте ги води право в клетката на лъва. Днес по някое време Гадняра ще ги приеме да им съобщи условията си… — Форест направи кратка пауза и невинно попита: Чуваш ли ме, Кроукър?
— Чувам те, по дяволите!
— Не знам до какво ще доведе всичко това, но мадамата Де Камило очевидно е загазила… Тя е Голдони, а ти знаеш как стоят нещата между Леонфорте и Голдони, нали?
Кроукър знаеше, при това дяволски добре.
— Хей! — в гласа на Форест звънна напрежението. — Говорим за вълка, а той в кошарата! Северният пост току-що докладва за раздвижване. Вървят по „Океан“ в твоя посока. Внимавай, защото обектът е облечен в спортно яке, което предполага скрито оръжие!
Кроукър се обърна и видя Веспър и Гадняра. Хванати за ръце, те бавно се насочваха към входа на заведението. Бързо прибра телефона и влезе в покритата част на ресторанта. Мушна се в тоалетните и направи опит да успокои бясно препускащия си пулс.
— Разполагаме с две минути, не повече — предупреди го Веспър. — Казах му, че отивам да си поизцедя бъбреците… — Намираха се в дамската тоалетна, която, типично за Маями, имаше една-единствена кабинка. — Има свои хора в Бреговата охрана — забързано продължи Веспър и му разказа за срещата в морето през нощта. Не пропусна да направи словесен портрет на мъжа, представил се като Майло, съобщи и номера на катера — CGM — 1176. Накрая описа гнева на Чезаре, разкрил с нейна помощ арсеника в торбичките с наркотик.
— Ще поискам съответната проверка — обеща Кроукър. — Тази връзка с Бреговата охрана е доста интригуваща. Имам чувството, че Гадняра използва този катер не само за контрабанда на кокаин… Може би с негова помощ изнася от страната и секретите разработки на ДАРПА…
Читать дальше