Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

После видението изчезна. Но топлината остана и той уморено затвори очи.

— Вие сте танжин — прошепна.

— Познавам Акшара, усещам нещичко и от Кшира. Зная, че през душата ви преминават ивици от светлина и мрак…

— Кшира набъбва и се опитва да ме погълне — прошепна Никълъс, отвори очи и попита: — Какво става с мен?

— Промяна. Независимо от посоката си, тя изисква време.

— Но аз…

— Прогонете страха от сърцето си. Доверете се на „кокоро“, центъра на всичко в този свят.

— Имам чувството, че Кшира ще ме завладее напълно, Кисоко-сан… Оками-сан не успя да ми помогне. Вие ще можете ли?

Тя мълчаливо поклати глава.

— Но мракът…

— Вие нямате нужда от помощ, Линеър-сан — нежно прошепна тя. — Оставете се на мрака…

Двадесет минути по-късно той отново беше на улицата. Дъждът плющеше с пълна сила, вятърът увиваше клоните на дърветата. Небето имаше теменужен цвят, слепите стени на складовете го гледаха намръщено.

Какво трябва да мисля за Кисоко, запита се Никълъс. Без съмнение тя е танжин, при това опитен. Спомни си как я видя за пръв път — спокойна и неподвижна като статуя, сякаш не дишаше. Вероятно би могла да му помогне…

Оставете се на мрака…

Възседна кавазакито и се насочи към задръстените улици на Шинжуку. На портативното „Ками“ имаше послание от Оками. Искаше да се видят в музея Шитамачи утре следобед в пет без четвърт. Никълъс спря на червен светофар и изпрати сигнал за потвърждение.

Оставете се на мрака…

Възможно ли е да стори това? Абсолютна ли е вярата му в „кокоро“? Потърси отговора дълбоко в сърцето си, но не го откри там.

Дойдоха за Майк Леонфорте в часа, в който той обикновено напускаше „Двата горящи края“ — известния нощен клуб в Ропонги, където основна атракция беше стриптийзът на едрогърди момичета, придружен от покриване на телата им с нагорещен восък под облещените погледи на тълпа потни, похотливи мъже.

Акцията беше координирана отлично. Изе Икудзо — шефът на стоманодобивното „кейретцу“ със същото име — остана в блестящо белия мерцедес, докато шофьорът и бодигардът му изскочиха от предните врати и се понесоха с пълна скорост към Майк. Единият беше нисък и широкоплещест борец сумо, а другият — значително по-млад — беше с обръсната глава, върху която мърдаше цветна татуировка на феникс.

— На улицата май не си толкова велик! — извика Икудзо. — Никой не може да ме унижава безнаказано, господинчо! Сега ще получиш един добър урок!

Минаваше три през нощта, но на светлината на неоновите реклами Майк безпогрешно определи, че двамата бандити са членове на клана Шикей. Значи са верни слуховете за връзка между Икудзо и мафията, помисли си Майк и съжали, че Йоши не е тук да се наслади на предстоящия екшън.

— Ти си натрапник тук — продължаваше откъм мерцедеса Икудзо. — Освен това си „итеки“ — презрян чужденец! Аз не се оставих да ме омайваш със сладки приказки като другите. Утре сутринта, като те открият, и те ще разберат, че не бива да се водят по акъла на един чужденец! Ще им бъде за урок!

Двамата едри бандити очакваха да хукне да бяга, но Майк не помръдна от мястото си. Дебелият сумо се стрелна напред, но той беше готов. Дясната му ръка се плъзна под сакото и стисна дръжката на острия нож, с който беше ликвидирал Родни Къртц. Едно светкавично движение и острието потъна в гърдите на нападателя, вдясно от гръбначния стълб. Ръбът преодоля съпротивата на костта с остро изскърцване, после се завъртя и прониза сърцето. Майк отстъпи крачка назад да пропусне връхлитащото тяло и се обърна да посрещне онзи с феникса. Краката на дебелия зад гърба му отчаяно задраскаха по асфалта, после утихнаха. Малката уличка се изпълни от напрегнато дишане и отвратителната миризма на смъртта.

Майк нямаше време да обърне внимание на обстановката, тъй като трябваше да се справи с късото дуло на пистолета, насочено в гърдите му от втория бандит. Направи това, което онзи най-малко очакваше — изправи се точно срещу дулото, ръцете му светкавично се стрелнаха напред и нагоре. Бръснатата глава на татуирания оглушително тресна в повдигнатото му нагоре коляно.

Строшиха се кости и хрущяли, бръснатият остана без нос. Пръстите му изпуснаха пистолета и Майк побърза да го изрита в канавката. Едновременно с това ръбът на дланта му потъна в незащитената зона точно зад дясното ухо на татуирания — там, където се преплитаха много нервни възли.

Човекът-феникс се строполи на улицата, сякаш привлечен от огромна гравитация. Майк сложи единия си крак на врата му, а с другия притисна рамото. Рязко натисна с тока на обувката си и вратните прешлени се строшиха.