С Чезаре нещата се развиха далеч по-просто. Спорът в колата се оказа последният им разговор. Той не си направи труда да я разбере, просто защото прекалено много приличаше на баща им. С жените се отнасяше като с мебели — за него те бяха полезни само когато мъжът има нужда от тях.
Нещата почти се провалиха заради единствената, но прекрасна нощ с Пол Киарамонте. Двете с Бърнис предвидиха и планираха смъртта й веднага след като Чезаре й отправи заплахите си. Отначало това й се струваше прекалено, тъй като си представяше единствено мъката на мама и Майкъл. Но Бърнис монахинята воин, бързо успя да я убеди, че в този акт се крие единственият им шанс за успех.
Чезаре така и не се появи повече в „Дева Мария“, но за сметка на това там пристигна чичото на Джаки. Ядосан, че трябва да прекоси цялата страна и да зареже работата си в Сан Франциско, Алфонс влетя в канцеларията на Бърнис като пратеник на Бога. В крайна сметка обаче беше принуден да се признае за победен.
— Джаки е тук по собствена воля! — твърдо му заяви Бърнис. — Както и по волята на Бога. Никой няма право да я отклонява от избрания път! — думите й бяха пропити с божествена сила, бяха твърди и убедителни. Дори умен и властен човек като Алфонс беше принуден да признае поражението си. Излезе обратно на улицата, хвърли един последен поглед към стените на манастира и потегли за летището.
Бърнис обаче съвсем не се заблуждаваше.
— Ти си Леонфорте — каза на Джаки тя, неволно повтаряйки думите на Чезаре. — Семейството ти никога няма да забрави, че си тук и никога няма да ти прости. Има само един начин да се избавиш от всичко това — да умреш.
В манастира имаше една млада монахиня — сестра Агнес, която беше на смъртно легло. Лекарите бяха безсилни срещу болестта й, а тя беше помолила да прекара последните си дни в манастира, вместо сред сивите стени на болницата. Бърнис, естествено, удовлетвори молбата й.
— Вие двете доста си приличате — съобщи на Джаки тя. — Ако човек се вгледа внимателно, едва ли ще ви вземе за сестри, но приликата е достатъчна за нашата цел…
— Но…
— Никакво „но“! Обсъдила съм всичко с нея. Тя няма семейство и веднага се съгласи. Такава е волята на Бога.
Джаки отстъпи едва когато проведе дълъг разговор със сестра Агнес. Дълбоко в душата си се съмняваше, че именно такава е волята на Бога. По-скоро беше волята на Бърнис, тъй като отговаряше отлично на византийските й кроежи.
Обсъдиха плана до най-малки подробности, оглеждаха го отвсякъде. Но, както често казваше Мери-Маргарет, Бог не обича заговорите и винаги прави така, че да ги разруши…
В случая направи така, че Пол Киарамонте се появи пред пекарната точно когато колата, която трябваше да блъсне Джаки, изскочи иззад близката пряка. В продължение на цели шест месеца момичето ходеше за хляб и зеленчуци точно в определен час на денонощието, избирайки винаги един и същи път.
Но в деня на фалшивата катастрофа тя седеше зад ъгловото прозорче на манастирската сграда и напрегнато очакваше развоя на събитията. На нейно място бяха изпратили специално наета жена, която работеше в киното като дубльор и всеки ден по няколко пъти я „убиваха“.
Изцяло ангажирала вниманието си във времето и мястото на инцидента, дубльорката твърде късно видя Пол. Той рязко извика и тя автоматически се обърна. За частица от секундата очите му недоумяващо пробягаха по лицето й.
Господи Исусе! Никой не трябваше да вижда това лице!
В следващия миг той вече летеше напред. Дубльорката отлетя встрани, колата блъсна Пол с ужасна сила. Тялото му полетя високо във въздуха, Джаки беше сигурна, че чу пукота на строшените му кости, въпреки стъклото и разстоянието.
Бърнис беше тази, която уреди всички подробности по траурната церемония. Майката на Джаки беше твърде съсипана, за да стори каквото и да било. Именно Бърнис посрещна ченгетата от пътната полиция, пак тя разговаря и с цивилните детективи, появили се по-късно на сцената. Познаваше ги до един, както познаваше съдебния лекар и собственика на погребалното бюро. Погребението стана при затворен ковчег, това също беше заслуга на Бърнис. Работа свърши майсторски пуснатият слух, че лицето на момичето е твърде обезобразено, за да бъде изложено на показ.
Всичко мина гладко, точно според прогнозите на Бърнис.
Нещата бяха на ръба на провала след погребението, преминало без никакви инциденти. Фамилията занесе на ръце до гробището ковчега с тялото на сестра Агнес, всички повярваха, че вътре лежи нещастната Джаки. Тя самата получи уверенията на Бърнис, че за Пол е направено каквото трябва и не бива да се безпокои. Манастирът плати всичките му операции, нещата се развиваха по плана.
Читать дальше