Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

А когато „Свещеното сърце на Дева Мария“ е било успешно защитено от агресорите, Бог изтръгнал окървавения меч от ръцете на Дона ди Пиаве и й забранил повече да се докосва до него. Ослепил я за тридесетина секунди, само за да й покаже опасния път, по който никога не трябва да поема. Фанатиците са слепи за истината, защото могат да виждат само тази истина, на която са заложили живота и вярата си.

В светлината на всичко това Джаки не се учудваше, че след отстраняването на убийците Майкъл се беше превърнал в нещо като герой. От друга страна обаче си даваше сметка, че той едва ли ще търпи дълго своята известност в света на престъпниците, които ненавиждаше. Дълбоко в душата си усети, че рано или късно Майкъл ще се махне оттук, ще замине някъде надалеч…

Макар и по друг начин, Пол също й се стори различен. За своя огромна изненада Джаки откри, че се спира на тротоара пред пекарната на госпожа Паля и го чака да излезе. Когато това стана, той беше не по-малко смаян от нея. Занесе й торбите до манастира и остана да чака пред желязната врата, докато тя предаваше хляба в кухнята.

Започнаха да се разхождат в здрача на отминаващия ден. Фаровете на колите ги заливаха със златиста светлина. Уличните лампи светеха по друг начин — разсеяно и някак мътно.

Разговорът им течеше разпокъсано, с дълги паузи, темите бяха общи и незначителни. Джаки нямаше желание да му разкрива душата си, както беше направила пред Майкъл. Отношенията с брат й бяха святи, дори с Бърнис се държеше по-сдържано и по-различно… Желанието да бъде с Пол приличаше на остър глад, на присвиване в стомаха. За пръв път в живота си изпитваше подобно чувство, но все пак беше достатъчно благоразумна да разбере, че задоволяването на този глад би било глупаво. Защото само след няколко седмици щеше да се затвори зад високите стени на „Дева Мария“, далеч от света на Майкъл и Пол. Вече беше дала обет на Ордена и чувствата й към Пол само можеха да засилят решимостта й.

Но въпреки това го искаше. Глупаво, пропито от егоизъм чувство. В момента той е неотразимо привлечен от нея, но с времето това чувство ще отмине. Затова е глупаво и себично да търси нещо повече от тази невинна разходка, да изследва причините за острото чувство на глад, което дълбаеше стомаха й. Дори нещо повече — подобно поведение би било жестоко. Но нали вече го предупреди за бъдещите си планове? Да, стори го. Въпреки това обаче той държеше ръката й, а в очите му проблясваше такова желание, че коленете на Джаки започнаха да омекват.

Никога не беше се събличала гола пред мъж. Като дете тичаше гола заедно с братята си, но това беше много, много отдавна. Понякога взаимно се оглеждаха сред парите на горещата баня и това беше всичко. Обикновено детско любопитство, нищо повече…

То не беше същото като с горещите вълни, които я заляха, когато Пол започна да разкопчава роклята й, а собствените й пръсти нервно се впиха в токата на колана му. Но когато ръцете му махнаха сутиена и се докоснаха до гърдите и, тя имаше чувството, че ще припадне. Клепачите й запърхаха, тялото й омекна в прегръдката му.

Той я взе на ръце, прекоси тревата в задния двор на къщата им и отвори с ритник вратата на бараката за градински сечива. Острата миризма на добре смазаните панти се смеси с аромата на тялото му, ноздрите и неволно потръпнаха. От устата й се изтръгна тих стон, устните й се впиха в голото му рамо.

Той се надвеси над нея, огромен и силен като Бог. Тази гледка щеше да остане в паметта й, докато е жива — наситена, ярка, незабравима. Той не я притисна под себе си, силните му ръце не й причиниха никаква болка. Просто стоеше и чакаше тя да поеме инициативата.

Не бързаше да проникне в нея, предпочиташе любовната игра. Целуваше я навсякъде — по челото и бузите, по клепачите и полуотворените устни. Езикът му леко се плъзваше в задъханата й уста, после бързаше да се отдръпне. Извита като струна, тя сама притискаше щръкналите си зърна към гърдите му.

Устните му се сключиха върху едно от тях. От устата й се изтръгна възбуден стон, бедрата й широко се разтвориха. Той се плъзна надолу и докосна с език пламналата й женственост. Тя сподавено извика, ноктите й потънаха в могъщите му раменни мускули.

— О, не!

Всъщност нямаше представа срещу какво протестира, тъй като усещането беше главозамайващо, фантастично. Устните и езикът му нежно разтваряха пламналата й женственост, а тя имаше чувството, че наблюдава как се разтварят листенцата на розите в двора на манастира. Потъна във вълните на неземната наслада, никога не бе допускала, че човек може да изпитва подобно нещо. Усети оловна тежест между бедрата си, стоманени струни тръгнаха нагоре по цялото й тяло. Сякаш се беше озовала на далечна планета с огромна гравитация, която я засмуква с неотразима сила.