Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Ами мама? Дали има представа какво е станало с мъжа й, жив ли е, мъртъв ли е? Джаки често си задаваше този въпрос. Веднъж завари мама да плаче на широкото брачно легло и си даде сметка, че отговорът му няма да е лесен…

Това стана около година преди постъпването й в манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“. Стресната от появата на Джаки, мама набързо мушна нещо под смачканата възглавница и започна да трие очите си. Решила, че това е някаква игра, Джаки изтича към леглото и измъкна смачканото писмо.

— Не! — изкрещя мама. В гласа й прозвуча такъв гняв, че момичето мълчаливо й позволи да вземе писмото. Червените набръчкани ръце на мама нервно го смачкаха на топка.

— От кого е това писмо, мамо? — попита Джаки.

— Не мога да ти кажа — отвърна мама и на лицето й се изписа онова силно безпокойство, което до този момент момичето беше откривало единствено в романите.

Подчинявайки се на детински импулс и прозорливост, Джаки тръсна глава:

— Знам от кого е — от Джони!

Моментално осъзна колко абсурдно прозвучаха думите й. Ако все още е жив, Джони Леонфорте без съмнение се припича на някой плаж в компанията на разкошна блондинка с едри гърди и…

Прозрението я връхлетя с главозамайваща сила.

— Наистина е от Джони! — извика тя.

— Бих искала да го наричаш татко — промълви мама и в очите й се появиха сълзи.

Разтърсена от непонятен ужас, Джаки се отпусна на колене и уви ръце около раменете й.

— Моето малко момиченце! — разплака се мама. — Виждаш толкова много неща, знаеш толкова много! — Главата й горчиво се поклати. — Това е несправедливо! Ти си единствената ми надежда на този свят!

Джаки долепи глава до нейната и тихо попита:

— Жив ли е Джони?

— Искам да ми се закълнеш, Джаки! — погледна я с разширени от болка очи мама. — Искам да се закълнеш в Бога и Дева Мария, че няма да кажеш на никого!

— Но защо, мамо?

— Закълни се!

Усетила с нова сила стоманената воля на майка си, Джаки се подчини. Дори не успя да се учуди откъде се е появила тази воля…

— Жив е — промълви мама, а Джаки вдигна ръка и избърса сълзите от скулите й. — Не, миличка, остави ги. За мен е полезно да си поплача… Твърде дълго сдържам чувствата си, а това е вредно… Питай дядо си, ако не вярваш…

— Той знае, че Джони е жив, така ли?

— Той знае всичко — кимна мама. — Всичко до последната подробност. Но никога не го карай да признае това. По-скоро би си прерязал гърлото. Ще побеснее, ако разбере, че съм ти казала…

— Но какво е станало? — стисна месестото й рамо Джаки. — Къде е Джони?

— Не зная — отвърна мама и съкрушено сведе глава. — Доскоро писмата му идваха от Япония, но напоследък на пликовете има американски печат… От тукашни градове, пръснати из цялата страна… Аз обаче мисля, че той не е там…

— Ще се върне ли?

— Не зная — прошепна мама.

— Защо ни е напуснал, мамо? — попита Джаки и разтърси раменете й. — Защо?

Тялото на мама се клатеше като парцалена кукла.

— Мамо! — изкрещя Джаки и по-възрастната жена подскочи, сякаш улучена от светкавица.

— Той… Баща ти участва във войната, знаеш… След нея остана в Япония… — Тялото на мама се разтърси от ридания, но този път Джаки нямаше желание да я утешава. Имаше чувството, че стои в коритото на отдавна пресъхнал поток и очаква водните талази на далечната планинска буря всеки момент да я връхлетят. — Опита се да направи нещо… Някакъв бизнес. Не ме питай какъв, защото никога не съм била информирана… Важен бизнес, който, по думите на дядо ти, щял да позлати цялата фамилия Леонфорте…

— И какво стана? — нетърпеливо попита Джаки, за която тези обяснения не означаваха нищо.

— Не зная — въздъхна майка й. — Нещата се развили по друг начин, някой излязъл по-умен… Във всеки случай нещастието било толкова голямо, че дядо ти още не може да се съвземе… Нито пък останалите членове на фамилията.

Значи в клюките и слуховете е имало известна доза истина, съобрази Джаки.

— Но какво значение има това? — попита тя. — Защо Джони не е тук, когато се нуждаем от него?

Главата на мама се повдигна, погледът на зачервените й очи беше пуст. Направи опит да се усмихне, ръката й погали блестящите коси на Джаки:

— Толкова си красива! Напомняш ми за…

— Мамо!

— Мога само да ти кажа, че такова беше желанието на дядо ти…

— Дядото е прогонил за цял живот, така ли?

— За цял живот? — повтори мама и в погледа й се появи недоумение. — Не зная… Това е бизнес, в който нямам право да се бъркам. Приех го и толкоз. Ти трябва да сториш същото.