Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

На устните на Мери-Маргарет се появи бледа усмивка. Съветът на дожите твърди, че е запазил страната благодарение на дипломатически усилия, но истината е друга. Жените от нашия орден успяха да променят хода на историята. В леглото на френския монарх, в будоарите на императора, чрез съветите, шепнати в ухото на папата… Именно орденът обучава Лукреция Борджия и съпругите на най-малко седем дожи, излезли от фамилията Мосениго. Да не говорим за стотиците други жени, които са оказвали влияние върху политиката на страната.

— Ние създадохме поколенията кралски особи, ние ги вдъхновявахме да се борят за национална независимост. Защото владеехме до съвършенство изкуството на внушението, изкуството на скритата власт. Усвоихме добре своя урок: никога да не посягаме пряко към властта. За сметка на това я упражнявахме по стотици други начини…

Ръката на Мери-Маргарет ритмично почукваше по завивките, сякаш да отмери поредната дълга молитва на латински:

— Мъжете не са в състояние да използват силата на ласкателството, не го виждат, дори когато е под носа им. По-скоро го приемат за истина, особено когато то идва от жена с красиво лице и гъвкаво тяло. Това е причината, поради която членките на нашия орден никога не дават обет за безбрачие. Естествено, този факт се пази в дълбока тайна, особено при контактите ни със съответния архиепископ… Господ ни е дарил със средства и начини да постигаме на тъмно онова, което никога не бихме постигнали на ярка дневна светлина…

Замълча, Бърнис ясно чуваше напрегнатото й дишане. Заплака, макар да си беше обещала, че докато е тук, ще сдържа сълзите си.

— Защо плачеш, дете мое? — докосна я една суха и гореща длан.

— Толкова е несправедливо! — стисна юмруци Бърнис. — Нима е възможно човек да понася толкова страдания?

— Говориш като истински воин. Но понякога и мечът е безсилен… Мястото му заема вярата.

— Вярата! — намръщи се Бърнис, сякаш в устата й се появи неприятен вкус.

— Чуй какво ще ти кажа — рече Мери-Маргарет и с усилие зае изправено положение. Завивките прошумоляха като невидими криле. — Вярата е нищо, когато Бог е благосклонен към теб. Истинската й сила проличава само когато Бог ти изглежда враждебен и безсърдечен…

Бърнис сведе глава и направи опит да спре сълзите си.

— А сега казвай какво те тревожи! — заповяда със свеж глас Мери-Маргарет.

Бърнис напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна.

— Аз ще те наследя, орденът ще продължи да функционира — започна тя. — Но кой ще наследи мен? Сред монахините няма достойни кандидати, няма нито една, разбираш ли?

— Сега не е време да се тревожиш от подобен проблем — отвърна с каменно лице старицата и сухият й пръст отново докосна ръката на Бърнис. — Престани да вършиш всичко сама. Помни, че трябва да мислиш единствено за непосредствената задача и всичко ще бъде наред. Остави Бог да си свърши работата и ще видиш, че Той ще се погрижи за твоята наследница. Така, както го стори с мен…

— Но как ще позная тази наследница, Мери-Маргарет?

Старицата дълго мълча. Очите й потъмняха и изгубиха фокус, Бърнис знаеше, че пред тях се върти свещеното колело на живота…

— Ще я познаеш по окървавените ръце — най-сетне прошепна тя.

Докато Бърнис разказваше историята за Камила, слънцето бавно се скри зад хоризонта и стаичката на върха на кулата се изпълни с особен, блестящ като скъпоценен камък здрач. Навън пропя присмехулник, ясните трели на песента му проникваха дори през дебелите каменни стени.

— Значи манастирът се е издържал от даренията на семейство Голдони — промълви Джаки и хвърли изпитателен поглед към Бърнис. — Но Енрико Голдони и баща ми Джон никога не са заставали лице в лице…

— Нещо повече, те са заклети врагове — кимна Бърнис.

— Тогава защо съм тук аз — една Леонфорте?

— Защото си богоизбрана — усмихна се Бърнис. — Тук враждата между Голдони и Леонфорте няма нищо общо… — Взе ръцете на Джаки между дланите си, момичето ясно усети вътрешната й сила. — От друга страна, ролята на Голдони тук се знае от малцина… — Пронизителните сини очи потънаха в лицето на момичето. — И това ще остане така!

— Разбирам — промълви Джаки. — Няма да кажа на никого. — Почувства се някак далеч по-близка с Бърнис, стана й приятно.

Малка пауза, после Бърнис се усмихна:

— Предполагам, че се чудиш как разбрах за теб… С дядо ти Чезаре сме добри приятели.

— Означава ли това, че той знае за даренията на Голдони за този манастир?