Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Този сън прогаряше съзнанието й и през онази душна юнска нощ на 1961 година, когато се качи при Майкъл на покрива на блока им в Озоун парк. Дядо му беше подарил телескоп — един чудесен подарък за момчето мечтател, което най-силно от всичко желае да прекоси границите на грубия свят около себе си. Но дядо си беше такъв — той сякаш винаги знаеше какво най-силно желаят внуците му. За нейния деветнадесети рожден ден (който съвпадаше с празника на свети Валентин), той й подари историческа книга за раждането на Италия. На Чезаре пък подари револвер.

В онази нощ от Майкъл се излъчваше едно особено напрежение. Сякаш и той беше навлякъл онази втора кожа от съня на Джаки, под която се криеше непознат звяр. Държеше се странно — ту топъл и отзивчив, ту напълно затворен в себе си. Като човек, който все още няма отговор на най-важния въпрос, който го измъчва.

Тя прояви интерес към звездите, въпреки че те й се струваха толкова далечни и мъртви, колкото латинският език. Но дори този език излъчваше нещо от себе си, особено когато се използваше за религиозните псалми. Докато звездите винаги си оставаха равнодушни и студени. Те й бяха прекалено чужди, но тя имаше нужда от човешка дума и не намери друга причина за оправдаване престоя си на покрива. Майкъл обичаше да е сам, може би дори мечтаеше за това. Нещо, което също плашеше Джаки. Защото самотата е твърде взискателна, за нея е необходима особена концентрация на духа. Това състояние тя току-що беше започнала да опознава, благодарение на разговорите си с Бърнис в манастира „Дева Мария“.

Господи, колко глупаво се държа тогава! Приближи се до него толкова близо, че усети защитното свиване на душата му. Мечтаеше да сподели всичко с него, да му разкаже за необикновеното пътуване, което й предстои. Но в последния момент се уплаши и замълча. Как е възможно да има подобни желания? Нима ще разкрие толкова лесно тайните си? След като е склонна да наруши дадената пред Бърнис и Ордена клетва, тя трябва моментално да се оттегли, да поправи грешката си!

Знаеше, че няма да го стори. Орденът е това, което й трябва. Съдбата й е предопределена — тя ще наследи Бърнис. Беше сигурна в това така, както в дишането си. Но защо иска да сподели тайната си с Майкъл? Какво е това негово особено излъчване?

Получи отговор на този въпрос по-късно през нощта, след особената интимност с Майкъл и въпреки трагедията, на която станаха свидетели. Реакцията му на убийството на дядо — коренно различна от тази на Чезаре и далеч по-интелигентна от нея, я накара да повярва, че благодарение на непонятна алхимическа реакция звярът в душата му най-сетне е изскочил на свобода. Може би причина за това беше смъртта на близък човек, накарала го да отметне от себе си онази втора кожа — тайнствена и ужасна. Изправена до него на окървавените плочи, ослепена от ярките светкавици на полицейските фотографи, Джаки изведнъж разбра всичко. Сънят се смеси с действителността, резултатът беше раждането на една нова, съвсем различна реалност. Видя се до него в тъмната гора, разбра защо беше избягала от светлината, вкопчена в ръката му. Защото я привличаше онзи ужасяващ звяр, който дремеше в душата на Майкъл.

При Чезаре нещата бяха далеч по-прости. Той беше страшилище за целия квартал, но Джаки не се страхуваше от него. Често й крещеше, но тя беше убедена, че го прави от страх и гняв. Просто защото усещаше, че душата му е разтворена книга за нея. А чувствата му съвсем не бяха трудни за разгадаване: Чезаре обожаваше мама, докато по отношение на баща им чувствата му бяха така раздвоени, че го изправяха пред прага на лудостта. По характерен начин той не обръщаше никакво внимание на очевидните провали на майка им — прекалената й пасивност, маската на постоянното страдание, превърнала се в неразделна част от нейното съществувание. Убедена, че крепи на плещите си цялото семейство, на практика тя правеше точно обратното. Децата й рискуваха да възприемат собствената й пасивност, или обратното — да станат агресивни насилници като Чезаре.

Ех, ако Джони не беше ги напуснал заради низките си страсти, често въздъхваше Джаки. Дълбоко в себе си тя беше убедена, че нехранимайкото Джони Леонфорте е напуснал семейството си заради друга жена — по-млада и по-привлекателна от мама. И сега безгрижно си живее с нея някъде из тропиците. Как другояче да обясни унизителната му постъпка? Как да се тълкува фактът, че дядо Чезаре дори дума не проронва за него? Сякаш Джони Леонфорте никога не е съществувал на този свят… Ако дядо Чезаре е знаел срамната тайна на сина си, тя е била заключена дълбоко в душата му.