Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Разсмя се и малки вълнички плиснаха отвъд блестящите ръбове на ваната. Не разкри своите планове и получи двойно увеличение на хонорара. А той и без това беше достатъчно висок, при това съвсем справедливо — много хора се бяха опитвали безуспешно да убият Рафаел Томкин! Японецът обаче изобщо не се съмняваше в успешното изпълнение на своята мисия. Занимаваше го по-скоро методът, до който ще прибегне. Да, първото му заключение се оказа вярно. Томкин е най-уязвим в новия си офис. Той се намира нависоко, изолиран е, до него се достига по множество тунели и недовършени коридори, в които японецът може да изчезне за частица от секундата.

Разбира се, съществуваха и методи за поразяване на жертвата от разстояние — пушката, бомбата и прочие. Но японецът избягваше да ги включва в своя репертоар, тъй като те бяха типично западни начини за убийство — страхливи и непълноценни. Той предпочиташе да свърши работата лично, използвайки любимите си оръжия. Другите начини за убиване бяха безчестни, така го бяха учили. Нинджите също имат свой кодекс на честта, съвсем различен от малодушното бушидо, помисли си с ненавист той. Какъв е смисълът да убиеш някого, без дори да се доближиш на ръка разстояние от него? Не си струва!

Значи всичко ще стане на последния етаж на административната сграда, в кабинета с плюшени мебели, който идеално отговаря на целта. Не тази вечер, може би не и утре — твърде много неща трябваше да организира и подреди. Значи остава за вдругиден вечерта, време има достатъчно. Отново обмисли всеки етап от „сделката“ и усети как слабините му отново потръпват. В момента се тревожеше само от едно — дали не са прекалено ясни намеренията му, тъй като не беше в състояние да се контролира напълно. Може би допусна грешка с убийството на Ито… Не, то беше планирано още от самото начало, това куче не заслужаваше друга съдба!

Върхът на възбудения му пенис се показа над водата и той захласнато се загледа в него.

— Време е — рече и момичето извади запушалката на ваната. Горещата вода се спусна надолу по тялото му, гладко и лишено от всякакви косми.

Излезе от ваната и бутна настрана дебелата хавлия, която момичето разтвори пред него.

— Не — рече той. — Ще ме изсушиш с език.

Момичето послушно се зае с новата задача, а той отправи поглед към момчето, което не беше помръднало през цялото време.

Да, повтори си той. Имам достатъчно време, утре вечер отново ще се върна тук. Облекчението беше един инструмент за неговата функционалност. Момичето продължаваше да използва езика си между разтворените му крака.

В спалнята той изпуши още една лула и повтори предложението си към Спероу. Само момичето продължаваше да е облечено. Той го повика и то се изправи в краката му със сведен поглед. С едно-единствено светкавично движение той разкъса робата й. Имаше малки и твърди гърди с дълги и вирнати нагоре зърна. Бедрата и кръстът й бяха тесни, триъгълникът между краката й — гъсто окосмен. Кожата й леко настръхна, но тя продължаваше да гледа в краката си и той остана доволен.

Вдигна лявата си ръка и пръстите му свободно се свиха около тънкото й вратле. Кожата му беше изключително нежна. Другата му ръка докосна настръхналата кожа на гърдите, сякаш искаше да провери защо се получава този странен ефект. После замахна и рязко я плесна през гърдите, те леко се поклатиха. Лицето на момичето се изкриви, но то не издаде нито звук. Японецът изви глава, за да наблюдава реакцията на момчето. То беше все така неподвижно. Отново плесна гърдите на момичето, този път от обратната страна. То изхълца и прехапа устни, пот се стече по врата й и той стана влажен под пръстите му.

Третият удар беше нанесен с далеч по-голяма сила. Тя тихо извика и краката й омекнаха. Японецът я подхвана под мишниците и я хвърли върху леглото. Във всеки от ъглите на широката спалня за двама имаше тесни копринени ленти. Японецът върза с тях китките и глезените й, стегна ги здраво и момичето не можеше дори да се помръдне. Гърдите му бурно се повдигаха и спущаха, кожата им заблестя от пот. Тя простена, почти не на себе си.

Японецът прекоси стаята, взе керамичната кана със саке и я наведе над устата й. Тя се закашля, очите й се облещиха, гърлото й конвулсивно преглътна. Той притискаше каната до устните й, докато алкохолът вътре свърши, после се качи на леглото и обкрачи разпънатото тяло така, че гърдите на момичето да бъдат точно под него.

— Ела тук! — заповяда на Спероу той. Момчето се покатери на леглото и застана в позицията, която му посочи японецът — клекнал между разтворените крака на момичето. Погледна замаяно към чатала й и неволно се наведе към него. В следващия миг дясната му буза изтръпна, след това я прониза остра болка. Нито чу, нито видя плесницата.