Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Глупости! — раздразнено каза А Ма. — Това, което виждам аз, другите не могат да видят! Не си се изложила пред мен и те моля да ми кажеш какво те тревожи!

— Наркотикът, майко — тихо отвърна Пени. — Мисля, че не трябва да се замесваме в такива неща.

За миг А Ма не каза нищо. В съзнанието й изплува едно пътуване до Шанхай, което беше предприела преди много, много години, още като малко момиченце. В ноздрите й все още тежеше задушливата миризма на горящ опиум, от който й се повдигна. Никога през живота си не беше го опитвала, но въпреки това беше убедена, че е нещо отвратително.

Същата миризма се носеше и през нощта, в която комунистите дойдоха за съпруга й. Нямаше шум, нямаше нищо, което да ги предупреди за опасността. Те се криеха, но комунистите знаеха къде точно да ги потърсят. Бяха ги наклеветили.

Съпругът на А Ма беше политически активист с изключителна прозорливост. Отдавна предвиждаше бурята на комунистическата революция, дори нейната неизбежност. Въпреки това се бореше срещу нея с цялата жар, на която беше способен. В речите и памфлетите му се казваше:

За пръв път в историята ни ще трябва да се поучим от японците. Какво добро им донесоха затворените режими на шогуните? Бързо стана ясно, че тази страна се задушава в стоманените окови на собствените си традиции и Япония реши да гради бъдещето си по западен образец. Вижте ги къде са сега! Можем ли да си позволим тук в Китай да пренебрегваме такъв ярък исторически пример? Един комунистически преврат ще ни изключи завинаги от Запада, от капитализма, превърнал Хонконг и Шанхай в градове-мечти, а самият Китай ще се превърне в заспал колос, забравен от света.

Нахлуха в къщата, блъснаха А Ма до стената и тя почти припадна от съприкосновението на главата си с ръба на бюфета, измъкнаха мъжа й от леглото и започнаха да го налагат с бамбукови тояги и прикладите на пушките си. На вонящите си фуражки имаха червени звезди, униформите им бяха мръсни и раздърпани. Мъжът на А Ма припадна, облян в кръв, а те го повлякоха навън. Повече не го видя и до днес не знаеше дали е жив или мъртъв. Искрено се надяваше, че е успял да си спести страданията. Дано се е докопал до парче жица или стар чаршаф! Не й се искаше да си мисли какво биха могли да сторят на психиката му.

Всичко това беше станало много отдавна, но раната й не беше зараснала напълно, особено през мрачните дъждовни дни, когато дори вечно шумната улица под краката й притихваше.

Върна мислите си в настоящето и се усмихна на Пени. Момичето беше прекрасно, наистина съвършено!

— Хубаво е, че мислиш така, скъпа моя. Знаеш, че по правило не позволявам употребата на наркотици, но този човек е изключение.

Той се бори срещу китайските комунисти по свой начин, помисли си А Ма. Мисли си, че е взел всички мерки за сигурност, но аз знам всичко за него. Зная всичко за всеки, който идва тук, без никакви изключения. Този просто ми изгуби малко повече време и пари. Но винаги има лапи, които плачат да бъдат намазани, всяко нещо на този свят си има определена цена.

— Мога ли да зная причината? — меко попита Пени.

— Това не те засяга — усмихна й се А Ма и лекичко я побутна по рамото: — Иди да помогнеш на Уилоу, нямаме много време.

Пени сведе глава и промълви:

— Да, майко, веднага отивам.

А Ма я гледаше как тихо се измъква от стаята. Какво ли има да става, запита се тя.

По същото време японецът се измъкна през страничния изход на киното. Забързано прекоси Четиридесет и девета улица и пробяга няколко метра, за да хване автобуса към центъра. Вътре беше доста претъпкано, но след Трийсет и четвърта улица пътниците рязко намаляха.

Слезе на предпоследната спирка и тръгна към Вилидж пеша. Сви на изток по Осма улица и скоро излезе на площад Купър с черния метален куб в центъра.

На ъгъла на Осма и Трето авеню хвана автобуса за Сити хол, измина с него цялата Боуъри и слезе на Канал стрийт. Там откри първата телефонна кабина и погледна към стария уличен часовник, увесен над бижутерийния магазин на ъгъла. Наоколо се стелеше дебел смог от дизелови мотори, оттатък широкото платно се издигаха псевдоримските колони на Манхатън Бридж.

Набра един номер и получи точното време, окачи слушалката и изчака точно една минута и петдесет секунди. После набра местен нюйоркски номер. Мразеше тази сложна процедура, но тя беше задължителна и логична, а той не беше човек, който се противопоставя на логиката.

Отсреща вдигнаха слушалката. Японецът продиктува седемте цифри на номера на телефонната кабина и веднага затвори. Слушалката остана до ухото му, само пръстът му притискаше лостчето за прекъсване. Някаква жена, спряла се пред кабината, го изгледа с отвращение и се отдалечи да търси друг телефон.