Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Той се насочи натам и хвърли поглед надолу към Пел стрийт. На стената беше прикрепена обикновена аварийна стълба от черно желязо, в банята нямаше прозорец. Обикновени предпазни мерки. После се обърна.

Видя момчето, следвано от млада жена.

— Как се казваш? — обърна се към момчето той, без да обръща внимание на младата жена.

— Спероу.

— Носиш ли го?

Момчето кимна и пристъпи към японеца.

— Стой! — заповяда му той. — Дай го на момичето!

Момчето се обърна и подаде нещо на момичето.

— Донеси го! — заповяда японецът.

Момичето се поклони и тръгна към него, по пътя се спря за миг да напълни чаша със саке. Приближи на крачка от него и протегна ръка с чашата.

Той впи очите си в нейните, ръката му се стрелна нагоре и изби чашата от ръката й. Тя извика и стисна пръстите си, почувствала пронизваща болка.

— Няма да правиш нищо, което не съм наредил! — студено процеди той. — И се погрижи да изпълняваш точно всичко, което кажа, ясно ли е? — Момичето тъжно кимна с глава. — Покажи какво носиш!

Тя разтвори дланта си. В нея имаше две кафяви таблетки и някаква черна бучка. Той взе първо бучката, помириса я и кимна с глава. Върна я обратно върху протегнатата длан и взе таблетките. Тях опита с върха на езика си, отново кимна и нареди на момичето да ги смеси.

Комбинацията между опиум и синтетичен ДМТ [9] Трихлоретан. — Б.пр. му беше позната отдавна, още от ученическите години, когато напрежението на риу ставаше непоносимо. Сакето, разбира се, също се използваше за отпускане. Но то беше твърде слабо за него.

Със стъклен поглед наблюдаваше как момичето се отпусна на колене и започна да стрива сместа в каменно хаванче, което извади от буковия шкаф.

Когато свърши и му натъпка една лула, той й нареди да му напълни ваната.

— Мога и аз да го направя — предложи Спероу.

— Стой си на мястото! — излая японецът и премести очи върху момичето: — Прави каквото ти казват!

Тя се поклони и изтича по посока на банята. Японецът запали лулата и чу как оттатък зашуртя водата. Дръпна дълбоко на три пъти, едва след това извади лулата от устата си.

— Ела тук, Спероу — нареди той. — Дръпни си! Не така… по-дълбоко! — После довърши дозата и се отпусна. До слуха му достигаше шуртенето на водата, превърнало се в ромон на далечен водопад.

При вдишване въздухът му се струваше хладен, а при издишване имаше чувството, че ще прогори върха на ноздрите му. Сърцето му ускори ритъма си, кръвта във вените му кипна, стана му топло.

— Гравитацията започна да го повдига нагоре — така, както става, когато човек се намира под водата. Усещаше натиск върху ръцете и краката си, върху главата и пениса си. Тестисите му сякаш набъбнаха в торбичките си.

— Ела! — заповяда той на момчето и го поведе към банята. Ваната беше почти пълна. Отпуснато на колене, момичето измерваше температурата на водата с ръка.

— Съблечи момчето! — заповяда й той, усещайки как гласът му вибрира в гърдите. Думите приемаха материално измерение и сякаш се търкаляха в кухината между ребрата му като малки топчета, натискащи се да изскочат навън. Някои от тях бяха като малки буболечки, ярки и блестящи, други — огромни и тромави като жирафи.

Японецът проследи с поглед как момичето се насочва към мястото, на което се беше изправило момчето.

— Направи го на колене — рече той и с удоволствие отбеляза бързината, с която то се подчини. Трябва да похвали старата дама за доброто обучение, напомни си той.

След миг момчето беше голо, тънкото му телце едва загатваше мускулатурата на възрастния човек. Японецът го гледаше с разширените си зеници, дишането му ускори своя ритъм. Момичето седна на пода с кръстосани крака и сведена в покорство глава. Дългата му черна коса висеше към пода, бляскава и жива.

Той й кимна да съблече и него. Посочи й първо ризата, за да свърши останалото на колене. Очите му не изпускаха момчето.

Когато момичето го съблече, той вече беше възбуден, пенисът на момчето също не беше увиснал. Без да я гледа, той сграбчи дългата й коса и навря лицето й в слабините си. Тя разтвори уста. Момчето вече беше напълно възбудено и леко потръпваше.

След малко той отблъсна момичето от себе си и прекрачи в горещата вана.

— Сега ще ме измиеш! — нареди й той.

Когато заповедта му беше изпълнена, той излезе от ваната и я накара да я почисти. Влезе отново едва след като порцеланът светна от чистота. Момичето пусна крановете.

Той се отпусна по гръб и доволно примижа. Държеше се така, сякаш е съвсем сам и си мислеше за неотдавнашния телефонен разговор. При всички случаи планираше да убие Томкин в рамките на следващите три дни, доволно се усмихна той. Но умно се беше въздържал да разкрие това пред своите работодатели. Колкото по-малко знаят, толкова по-добре. Дадеш ли информация на някого, винаги му даваш и предимство. Японецът никога не постъпваше така — винаги той беше този, който се ползваше от предимствата. Така го бяха учили, поради тази причина винаги успяваше.