Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Ястреб 18 18 Прозвище на привърженик на „твърдия“ политически курс (амер.) — Б.пр. .

— И то от най-върлите.

— И какво стана на Обиколката на Франция?

— Получих контузия. — Това бе обичайният му отговор, когато изобщо отвръщаше на въпроси от този род. В него не се съдържаше истината, или поне цялата истина.

— Тежка ли?

„Да, мина му през ума. Много тежка.“ Той понечи да й отговори, но вместо това каза:

— Утре вечер заминавам за Франция. Брат ми е убит.

— О, Кристофър, това е ужасно!

„Кристофър, помисли си той. Както ме нарича баща ми.“ Гледайки разстроеното лице на Аликс, той се запита дали тя не съжалява за смъртта на Тери повече от самия него.

— Не мога да твърдя, че се чувствам опечален — каза той.

— Не бяхте ли близки?

Крис се изсмя горчиво.

— Може да се каже, че не. Повече от десет години не се бяхме чували. Вече не си спомням дали изобщо сме се познавали някога.

Аликс се приближи по-плътно до него.

— Това е много тъжно.

Крис изпита вълнение от нейната близост, но това не бе сексуална възбуда. По-скоро редом с нея той не усещаше в гърдите си черната празнота, възникнала след съобщението за смъртта на Тери, не се чувстваше сам.

— Дълго не можах да простя на баща си, задето обичаше да ни насъсква един срещу друг. Той смята, че конфликтът калява характера. Това му е любима тема, понеже самият той е възпитан в суров уелски дух. Както често казва, „в рода Хей всички са бойци“. Впрочем, докато бяхме малки той може би бе най-удобният прицел на злобата ни. Винаги се държеше с нас строго, дори грубо. За пръв път го чух да се обърне към някой от нас с блага дума в деня, когато брат ми се прибра в първата си отпуска от Виетнам. Но сега смъртта на Тери ме кара да се замисля чия е всъщност вината за това, че с него така и не успяхме да намерим път един към друг. Питам се дали ние самите изобщо сме се опитвали да открием отговора.

— Бяхте прав — каза Данте. — Имало е връзка между Сутан Сирик и Ал Де Кордия.

Сърцето на Мило се сви. Възможно ли бе да е сгрешил? Нима непознатият бе казал на Логрази истината за Сутан и Ал Де Кордия?

— Очевидно — продължи Данте — Де Кордия се е срещнал с нея преди около месец, когато е идвал при Тери Хей. Дъщеря му починала малко преди това. Изгубила управление над колата си по време на дъжд. Била е на деветнайсет години. — Той погледна записките си. — По всяка вероятност между него и Сутан се е зародила привързаност. Родителите й са мъртви и тя го е възприемала като баща. Де Кордия изглежда също е имал нужда от това — бил е изключително привързан към дъщеря си и загубата го съсипала.

— Мадмоазел Сирик ли го е убила? — попита Мило, прикривайки с усилие вълнението си.

— Изключено — каза Данте. — По това време тя е била тук, във Франция.

Облекчението го обзе с такава сила, че усети как очите му се насълзяват. Бързо се извърна от Данте и се загледа през прозореца по посока на Екол Милитер и Парк дю Шан дьо Марс. „Слава богу“, въздъхна наум. Сега му оставаше да открие каква всъщност бе целта на непознатия.

— Знаеш ли кой го е убил?

— Не — отвърна Данте. — Не успях да открия нищо друго, освен че е бил обезглавен, което е доста странно.

„Странно наистина“, помисли Мило. Както и това, че непознатият от записа знае толкова много за подразделението на Тери във Виетнам, повече и от него самия. По-рано той не бе чувал за идеята на Тери жертвите да се обезглавяват. А ето че сега някой бе убил по същия начин Де Кордия. Но защо?

Той веднага си даде сметка, че не това е най-главното. Основният въпрос бе защо Де Кордия въобще е бил убит. След като Сутан го е възприемала като свой баща, версията на непознатия, че Тери е имал нещо общо с убийството, ставаше неприемлива.

От друга страна, двамата действително се бяха срещнали преди месец. Какво бяха обсъждали? Според всички очаквания, те би трябвало да са врагове — целта на „Белия тигър“, в който участваше Де Кордия, бе завладяването на каналите на Тери. Дали, както твърдеше непознатият, Де Кордия е искал да излезе от играта и е влязъл в съглашателство с противниковата страна в лицето на Тери? В такъв случай бе по-вероятно самата Мафия да го е премахнала. Но тогава непознатият, като представител на саро di capi, би трябвало да знае за това.

Мило се облегна в креслото си и се замисли върху вечната ирония на човешкия живот. Това, че се бе добрал до отговора на един въпрос, не го доближаваше и на косъм до цялата истина. Пред него стоеше загадка, чиито последствия започваха все по-заплашително да се разрастват.