Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Няма да убивам отново! — „Ето, помисли си в същото време тя, всичко започва отначало като в някакъв ужасен кошмар.“ Дори по-лошо, защото това бе кошмар, от който никога нямаше да се събуди.

— Мисли за Тери. — Очите на Мън бяха затворени. — Мисли за Крис, ако трябва.

Делфините все така бълваха искрящата си вода върху лазурносините плочки.

Под брястовете бяха наредени няколко прожектора, тъй като край канавката, минаваща косо през полето, нямаше никакво друго осветление. Лицето на детектив Блокър лъщеше от пот, а кожата му имаше вид на пергамент, готов всеки миг да се напука.

— Скапана работа! — тъкмо казваше той, когато Сийв и Даяна навлязоха в осветеното пространство. — Скапана работа! — Писъкът на жътварките потъваше в бръмченето на преносимия генератор.

Когато приближиха, Блокър се обърна към тях.

— Елате, погледнете тук — каза той и посочи в краката си. — Само погледнете.

Един от хората му отметна платнището. В канавката лежеше сгърчен по корем човек. Особеното в случая бе, че главата се намираше на шест инча от прерязания му врат.

— Още един! — възкликна гневно Блокър. — При това убит по същия начин.

— Кой го е намерил? — попита Даяна.

— Две хлапета дошли тук да се натискат. Взехме им показанията и ги пуснахме. Бяха напълнили гащите от страх.

— Опознахте ли тялото? — попита Даяна. Сийв сече се спускаше в плитката канавка. Имаше много кръв, но тук тя бе попила в пръстта, за разлика от тази в ризницата.

— Името му е Де Кордия, Ал де Кордия — каза Блокър и отвори скъп портфейл от крокодилска кожа. — Поне според това тук — шофьорска книжка, кредитни карти, карта от „Синия кръст“. Господи, едва ли вече ще му трябва.

Докато оглеждаше врата на убития, Крис забеляза, че срязаната плът има същите странни вълнообразни очертания, които бе видял при Дом, като че ли брат му и този мъж бяха намерили смъртта си в един и същи капан за мечки. Но това, разбира се, бе невъзможно.

— Човекът е тукашен — продължаваше Блокър. — Ето, погледнете — подаде той на Даяна една визитна картичка. На гърба й имаше написана на ръка бележка, очевидно самият Де Кордия си бе отбелязал нещо. — Живее на края на Лост Дистрикт драйв — много баровски район, една къща там струва милиони. Все още не сме успели да уведомим семейството му, така че досега никой не е опознал със сигурност трупа. — Даяна усилено си водеше бележки. — Портфейлът е пълен с пари — повече от пет хиляди долара, което значи, че можем да изключим грабежа като мотив.

Сийв обърна внимание на пръстите. Никой от тях не бе счупен, по кожата им нямаше грим, нито някакви други следи.

— Някой пипал ли е тялото? — попита той.

— Даже и фотографите ги няма още — Блокър въздъхна. Вечерята му изглеждаше по-далечна от всякога. — До гуша ми дойде — каза той, без да се обръща конкретно към някого.

— Дали ще имате нещо против — каза Сийв, изпълзявайки от канавката — да ми изпратите копие от заключението на експертизата и по този случай?

— Разбира се — отвърна Блокър унило, — защо не? Просто ще трябва да изпиша повече хартия. А време ще се намери, нали така? Не ми ли личи колко много време имам?

— Благодаря ви, детектив Блокър — каза Сийв и поведе Даяна към колата. — Много съм ви задължен.

Той проговори отново едва когато излязоха на магистралата и се насочиха на юг.

— Убиецът на Де Кордия, който и да е той, е убил и Дом. И тук същият почерк, същите странни очертания на раната. — Той затвори очи. Безкрайният поток от насрещни фарове му причиняваше главоболие. — С какво ги е обезглавявал, по дяволите? — Сийв въздъхна. — Вечеряхме ли, или съм сънувал?

— Сънувал си, шефе.

— Тогава спри на първото удобно място.

Отвън закусвалнята бе облицована с изкуствен камък, а отвътре — с фалшив мрамор. Хамбургерът, пържените картофи, кафето и черешовият сладкиш може би също бяха изкуствени, защото изпита усещането, че ще разядат стомаха му, докато преминат през него. Каза си, че трябва да започне да се храни по-здравословно, макар прекрасно да съзнаваше, че няма да го направи.

Когато се върнаха в колата, той глътна няколко хапчета, след което се обърна към Даяна.

— Няма да оставя Блокър на мира, докато не получим резултатите от експертизата. Имам чувството, че ще научим от тях много неща, за които сега мога само да гадая.

— Смяташ ли, че съществува някаква разлика между брат ти и този Ал Де Кордия?

— Възможно е. Били са убити от един и същи човек, в един и същи град, макар и не задължително по едно и също време — каза Сийв. — От друга страна, може би имаме работа с психопат. Точно това кара Блокър да се спича от страх, и то с пълно основание. Де Кордия лежи в канавката поне от два дни, така че не виждам каква връзка може да съществува между него и Дом.