Эрик Ластбадер - Френска целувка

Ужасният, смразяващ смях долетя отново.

— Идиот! — извика Магьосника. — Това е нефрит. Тези остриета нямат ръб. Като оръжие те не струват нищо.

Приведен, уверен в себе си, той пристъпи към Крис с разтвореното бойно ветрило, по чиито смъртоносни върхове отблясъците от светлината играеха като огън. Разширените му ноздри сякаш вече подушваха убийството, а очите му бяха впити в лицето на Крис като на хищен вампир, предвкусващ сетните тръпки на живота, който му предстои да отнеме.

Именно заради това той твърде късно забеляза ритника на Крис, който се стовари върху лявото му коляно и го накара да се завърти. Все пак, за момент изглеждаше, че рефлексите му, изработени още в кървавите джунгли на Камбоджа и Виетнам, ще му помогнат да се задържи на крака. Но в опита си да запази равновесие той се подхлъзна в локва от своята собствена кръв и политна неудържимо напред.

Право към стърчащите нефритени остриета на „Гората от мечове“.

Гейбъл беше прав. Нефритът не бе предназначен да убива. Но той можеше да го стори, ако срещнеше тялото на жертвата фронтално — нещо, което знаеше и Трангх, когато си бе послужил с имитацията на „Вратата към нощта“, за да прониже дланта на Тери.

Крис бе изнесъл единия си крак напред и мускулестите му ръце бяха напрегнати в очакване да отблъснат удар или сами да го нанесат, сякаш самото оръжие, подобно на магнит, го притегляше към неговия противник. Гейбъл рухна върху него с такава скорост и сила, че и трите остриета пронизаха напълно масивното му тяло.

Крис изпъшка от усилие и изненада. За момент тялото му опасно се наклони над счупения парапет. После пусна дръжката на „Гората от мечове“ така, сякаш внезапно бе опарила ръката му, и Маркъс Гейбъл се строполи на пода.

Крис вече беше коленичил до Сутан. Преобърна я внимателно, махна кичурите коса от челото й. Видя, че тя все още диша и отправи безгласна молитва. После предпазливо я опипа за счупени кости. Един или два пъти тя простена като от болка, сетне клепките й трепнаха и се отвориха.

— Крис! — гласът й бе дрезгав от тревога.

— Всичко е наред — утеши я той. — Гейбъл е мъртъв.

— Исках да ти помогна, Крис. Наистина.

— Шшт — каза той, като я галеше по бузата, за да я успокои. — Знам. — После се усмихна. — Как се чувстваш?

Тя се опита да седне и примижа от болка. Втория път успя и сложи ръце на раменете му.

— Искам да стана.

— Сутан…

— Още сега!

И той се изправи, като я подхвана с ръце. Тя веднага се отпусна върху него, сякаш костите на краката й се бяха стопили. Главата й клюмна на гърдите му и той усети запъхтяното й дишане. След това тя леко го отблъсна с ръце и остана за миг неподвижна, като слабо се олюляваше. После направи първите стъпки към мястото, където лежеше Гейбъл. Бе притиснала длан към слепоочието си, но лицето й бързо възвръщаше цвета си и като цяло изглеждаше невредима.

— Тоя мръсник — рече тя, като докосна трупа с върха на обувката си, — наистина беше нещо като магьосник.

Крис погледна лицето на Маркъс Гейбъл. В смъртта очите, му гледаха не нагоре, а по-скоро надолу, към земята. Или може би бяха обърнати навътре, за да зърнат за последен път тази невероятна, егоцентрична душа, която се бе формирала подобно на търпелив, многоок паяк в средата на своята мрежа.

Сутан, която се взираше в неговия кървав лик, потръпна с цялото си тяло. Беше дотолкова погълната от зловещата гледка, че едва когато Крис опря крака си в месестото рамо на Гейбъл и издърпа остриетата от тази човешка развалина, успя да промълви:

— „Гората от мечове“.

Сега, когато отново я държеше в ръцете си, Крис пак изпита онова неуловимо усещане за връзка с ярката, черна река, простираща се не през хълмове и долини, а през векове и епохи. Дали това беше просто въображение, или нещо повече? Дали без „Гората от мечове“ той, пацифистът, щеше да успее да победи хищника Маркъс Гейбъл? И дали в крайна сметка талисманът сам не бе открил човешката черна дупка, в която Гейбъл се бе превърнал?

Той примигна и се огледа наоколо. Видя Сутан, застанала над трупа на Магьосника. Видя опръсканите с кръв стени, хлъзгавия, лепкав под. Долови противния, сладникав мирис на отворен гроб. Вече бе изпитал всички тези неща, те му бяха добре познати. И все пак имаше ясното усещане, че сега ги възприема някак по-различно.

Вгледа се в нефритените остриета, уверен, че вижда в тях движение, както когато човек хвърля въдицата с прясно поставена стръв и забелязва под тъмната, проблясваща повърхност на езерото стрелкащи се сенки.