Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Дишай през устата — посъветва я Крис.

— О, Господи, какво е това?

Той не поиска да й каже. Вместо това продължи навъсено напред по сумрачния коридор. Тук и там през процепите на тежките кадифени завеси и открехнатите кепенци се процеждаше слънчева светлина. Тънките, ясно очертани ивици приличаха на стръкове пшеница в ярък летен ден.

Изведнъж Сутан ахна и той се обърна натам, където бе прикован погледът й. По стените и пода на антрето на втория етаж имаше прясно засъхнала кръв, но никакви тела. Тя се зачуди чия ли би могла да е кръвта. Въпреки че знаеше, Крис не й каза. Издърпа я до площадката на първия етаж, накара я да седне и й даде знак да мълчи. Тя отвори уста да възрази, но той сложи пръст на устните й. После поклати глава и се заизкачва нагоре. Почти веднага усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се и я видя да идва след него. Вече беше преполовил стълбището, а и разбра, че не може да я накара да остане долу. Усети надигащото се в гърдите му нетърпение. Искаше час по-скоро да вземе „Гората от мечове“ и да се махне от тази чудовищна гробница. Затова остави Сутан да го настигне.

Куфарът, точно според думите на Трангх, лежеше отворен на масата във втората стая по коридора на втория етаж.

— Ето го! — каза Крис и понечи да тръгне към него, когато осветлението се запали с ослепителен блясък.

Той си пое рязко дъх. До него Сутан успя да изрече една-единствена дума: „Merde!“

На прага на коридора стоеше Маркъс Гейбъл, Магьосника. Целият в кръв, той беше гол от кръста нагоре. От панталоните му върху паркета капеше кръв и се събираше в тъмна, отвратителна локва в краката му. Магьосника беше жив! „Как беше възможно“, запита се Крис. Според Трангх той бе загинал при катастрофата край Люксембургските градини.

С нарастващ ужас Крис осъзна, че само след миг Магьосника ще ги нападне и той ще има нужда от оръжие. Но наоколо нямаше нищо, а и времето бе твърде кратко.

Забеляза, че Гейбъл е застанал накриво. Лявото му рамо беше по-ниско от дясното, а лявата му ръка висеше покрай хълбока като направена от олово. С дясното си бедро той се подпираше на парапета на стълбите, за да отнеме тежестта от левия си крак.

Лицето му бе набраздено от кървави резки, оставени сякаш от ноктите на тигър. Безброй малки късчета стъкло изглежда бяха набити в плътта на бузите, челюстта, носа, челото и врата му, защото щом помръднеше, цялото му лице проблясваше от пречупената светлина. Единствено очите му бяха пощадени в мелницата, която го бе обезобразила. Тези очи имаха същия наситен син цвят, който Крис помнеше така добре от срещите им в неговата кантора, от разговорите в ареста преди делото и обеда след това в ресторанта. Той помнеше колко презрение можеха да излъчват тези очи и се чудеше какво друго се съдържаше сега в тях, освен ярост.

— Дрислив адвокат! — изрече Маркъс Гейбъл, Магьосника, и насочи пистолета си право в него. Крис се приведе и в същия момент Сутан замахна високо с крак. Върхът на обувката й улучи Гейбъл в средата на лицето и го запрати назад към стената. От удара пръстите му отслабиха хватката си върху дръжката на пистолета, оръжието изхвръкна от ръката му и заподскача надолу по стълбите.

Очите на Крис се разшириха от изумление. Явно късчетата автомобилно стъкло, набити в лицето на Магьосника, бяха крепили тъканите подобно на хирургически конци, защото ударът на Сутан имаше крайно необичаен ефект. Внимателно изваяното лице на Гейбъл сега представляваше смес от кървяща плът, така безформено и неузнаваемо, сякаш никога не бе докосвано от моделиращата ръка на пластичния хирург.

— Крис! — извика Сутан. — Погледни! — На мястото, където бе стоял Гейбъл, подпряна нестабилно на стената, беше „Гората от мечове“. „Ето защо се бе върнал тук, вместо да последва Трангх в Ле Порт дю Жад“, помисли си Крис.

Сутан направи крачка натам, но Магьосника вече се бе изправил на крака и й нанесе силен удар с опакото на тежката си ръка. Тя изкрещя и се олюля към парапета, откъдето малко преди това пистолетът бе паднал в мрака на стълбището.

Пръстите на Гейбъл уловиха нещо, затъкнато в колана му. Той го извади и с привично движение на китката разтвори стоманените, приличащи повече на остриета ребра на ветрилото на Трангх. Броят им беше осем и всяко завършваше със заточен като бръснач ръб. В сегашното си хоризонтално положение те повече от всичко наподобяваха нокти на орел, спускащ се към своята плячка.

Магьосника замахна с ветрилото в плоска дъга, така че Сутан трябваше да се наведе назад, за да не бъде прерязана. С безумен смях, Гейбъл изнесе „гунсена“ напред и тя се преметна с писък през перилата в мастилената чернота.