Эрик Ластбадер - Френска целувка

Тогава той се обърна към Крис.

— Бягай, ако ти е мил животът, мухльо!

С безмълвен вик Крис се хвърли върху огромната, хлъзгава маса на Гейбъл. Магьосника нададе яростен рев. Сините му очи сякаш плачеха с пурпурни сълзи. Допирът с него беше като прегръдка с отворен гроб. Тежката, натрапчива миризма на смърт вече се носеше наоколо му, изпълвайки въздуха като облаци от противен поленов прашец.

Той отвори широко уста, подобно на тигър или мечка, и главата му се метна напред на дебелия врат. Крис тикна лакътя си в зейналата паст и го натъпка толкова навътре, колкото бе възможно.

Гейбъл се опита да затвори челюстите си, но лакътят на Крис не му позволяваше да го стори. Вместо това, зъбите му с неистов бяс разкъсаха плат, кожа и месо.

Крис потръпна от болка и заби коляното си в стомаха му. Гейбъл залитна и трябваше да се опре в напръсканата с кръв стена с ръката, която стискаше ветрилото, за да запази равновесие.

Крис го ритна отново, той изръмжа и още по-здраво стисна челюсти, изкарвайки сълзи на болка в очите на противника си. В същото време „гунсенът“ прелетя над главата на Крис; набраздената му повърхност проряза въздуха с остро свистене като от писъка на безброй кръжащи прилепи.

Тогава със свободната си ръка той сграбчи гениталиите на Магьосника с такава сила, че вените отстрани на бичия врат на Гейбъл се издуха и той нададе странен, страховит животински вой, който накара Крис да настръхне. От ресниците и косата му хвърчаха пръски кръв, главата му се мяташе в напразно усилие да намали разкъсващата болка.

Междувременно Крис се мъчеше с тежестта на горната част на тялото си да извие главата му назад. Двамата се затъркаляха по пода, сключени в отчаяна, безмилостна хватка, докато накрая телата им опряха в парапета, през който бе паднала Сутан. Крис, който в момента беше отгоре, се опита да натика главата на Гейбъл между две от резбованите дървени подпори.

Магьосника замахна с ветрилото към рамото на Крис, но не улучи и стоманеният ръб сряза две от подпорите така, сякаш бяха тръстикови стебла.

За да избегне свистящите остриета, Крис охлаби пръстите си, сграбчили Магьосника. Тогава той успя с помощта на бедрата си да го отхвърли от себе си и да го притисне в пода, като в същия момент стовари коляното си в бъбреците му.

Крис изпусна болезнен стон и Гейбъл рязко дръпна глава назад, мъчейки се да освободи челюстите си от залостилите ги мускули и кост. В усилието си той прехвърли Крис над собственото си проснато тяло и го запрати срещу повредената част на перилата.

Кръстът на Крис се блъсна в тях и под неговата тежест, подпомогната от срязаните подпори, цялата конструкция на това място рухна.

Крис се намери надвиснал над черната яма на стълбището. Усещаше кръста си като счупен, а от дробовете му бе изкарана и последната капка въздух. Тялото му конвулсивно потръпваше като на риба на сухо. Лакътят му, с разкъсани на парцали кожа и месо, бе изтръгнат от устата на Гейбъл така безжалостно, че той бе уверен, че ставата е излязла от гнездото си.

Запъхтян и облян в кръв, Гейбъл се надвеси над него — не толкова човешки образ, колкото първична животинска фигура, прегърбена и уродлива, някакъв зъл предтеча на човека от времето преди хората да се научат да ходят изправени и да разсъждават.

Той впери гибелен поглед в своя противник и като завъртя ветрилото в ръката си, се изправи, готвейки се с един титаничен удар да разсече гърдите на Крис.

— Стой!

При тази дума той замръзна и вдигна очи, примигвайки от кървавите сълзи в тях, за да види Сутан, която се качваше по стълбите. В изпънатите си напред ръце тя здраво стискаше пистолета му. Дулото на оръжието сочеше право в него.

— Пусни ветрилото! — заповяда тя. — Пусни го веднага или ще те убия!

Гейбъл се съвзе от първоначалното си изумление, тъй като, погълнат от епичната си борба с Крис, напълно бе забравил за нейното съществуване — и започна да се смее. Той виждаше, че от толкова нисък ъгъл тя не може да стреля в него, без да рискува да отнесе част от главата на Крис.

— Предупреждавам те! — Сутан се изкачваше по стъпалата, подобрявайки ъгъла си за стрелба.

— Не ти стиска да го направиш — каза Гейбъл, като без да трепне наблюдаваше как тя натиска спусъка.

Или, по-скоро, как се опитва да го натисне. Защото изстрел не последва. Падането по стълбите очевидно бе повредило пистолета и той засече.

— Майната ти — рече Гейбъл и като се обърна наново към Крис, спусна ръка в отвесен удар, който щеше да свърши в гърдите му.