Эрик Ластбадер - Френска целувка

Ръката му несъзнателно докосна роговата дръжка на подарения от Тери нож, сякаш той бе амулет, който можеше да го предпази от невидимите опасности. Тогава в съзнанието му се промъкна гласът на Аликс. „Обичам те лудо“, бе казала тя, преди да затвори. А какво бе отвърнал той? Нищо. Мисълта за това се въртеше в главата му през целия ден, но вечерта бе толкова изморен, че веднага потъна в непробуден сън, както и през всички останали нощи на прехода.

На четвъртия ден Мън го събуди два часа преди изгрев-слънце.

— Сега трябва да бъдем особено внимателни — каза той, когато тръгнаха в непрогледния мрак. — Току-що навлязохме в територията на генерал Киу. Ще има много патрули; опасността е голяма.

Докато стигнат крайната северозападна граница на територията на генерала, те наистина видяха четири такива патрула. Мън всеки път навреме свиваше встрани от тях. Атмосферата се бе променила значително. Във въздуха определено се чувстваше хлад. Намираха се приблизително на деветдесет и седем мили от Мандалей, на около осемстотин метра надморска височина.

Точно когато слънцето изгря като величествен, леко сплеснат червен диск, Мън го изведе на една малка скална издатина. Ниско долу под ръба й се разстилаше килимът на джунглата.

Земята бе почерняла и покрита със ситна пепел, сякаш огромна клада бе горяла тук месеци наред.

— Ти дойде да откриеш истината за своя брат — рече Мън. — Ето я пред теб. Тери бе принуден да се присъедини към организацията на Магьосника, но поне успя да го направи донякъде по свои собствени условия. Настоя да му предоставят пълен и независим контрол над опиумния канал, получен от сделката с Воже.

Уговорката бе приета, но когато Магьосника разбра, че Тери използва канала единствено за извличане на сведения, вместо на печалба, той заплаши да му го отнеме.

Тогава Тери му даде копия от дневниците, които бе водил за дейността на организацията. Оригиналите бе поверил на мен със заръката да ги разглася при евентуалната му смърт.

— Но защо в такъв случай не ги извади на бял свят, когато Тери беше убит? — попита Крис.

— Защото — отвърна Мън, — вече не ги притежавах. Трангх ги открадна от мен. — Надигаше се вятър и той се улови за хилавото стъбло на едно дръвче. — Когато напусна организацията, Тери дойде при мен. Имаше твърдото намерение да продължи да ръководи канала и аз реших да му помогна.

— Защо?

— Защото — рече Мън, — вярвах в онова, което правеше.

Крис го изгледа изумено.

— В даването на отрова на деца?

Мън поклати глава.

— Именно затова смятах, че е необходимо да дойдеш тук. Ако просто ти бях казал всичко, нямаше да ми повярваш или, най-малкото, щеше да се усъмниш в думите ми. — Той разтвори ръце. — Сега виждаш истината със собствените си очи.

Крис огледа изгорената земя наоколо и видя само пепел.

— Не те разбирам.

Мън се наведе, загреба шепа пепел и я остави да изтече между пръстите му като струйка от пясъчен часовник.

— Ето това е останало от опиума, който купувахме от адмирал Джъмбо. Тук е краят на канала.

Крис беше потресен.

— Вие сте го изгаряли?

— Да. Взимахме средства от ЦРУ, купувахме опиума и след това го унищожавахме.

Крис го гледаше озадачено.

— Но другата половина на схемата беше наистина гениална. Тери бе сключил сделка с китайските комунисти. В замяна на унищожаването на определено количество опиум годишно, те му предоставяха стратегически и военни сведения, засягащи Русия, събрани от източниците им на север, край границата, и от тези в Хонконг.

Докато Тери работеше за ЦРУ, информацията отиваше направо при тях. По-късно, когато станахме независими, продължихме тази практика, но условията вече поставяхме ние. Карахме ги да плащат като луди.

Крис седна в единия край на скалата. Значи това беше тайната, финалът на неговото търсене. Може би. Той внимателно разви „Гората от мечове“, като се питаше какво ли очаква. После вдигна очи към Мън.

— Но нещо се е случило.

Мън кимна.

— Дълго време притежавахме огромна власт. Подозирам, че накрая Тери се поддаде на нейното изкушение. Изведнъж онова, което правехме, взе да му се струва недостатъчно. Той обърна поглед към „Гората от мечове“. Искаше да я използва, за да подчини опиумните вождове, да ги обедини под властта на един човек: себе си. Едновременно с това, явно възнамеряваше да унищожи Магьосника.

— Но защо след всичките тези години? Доколкото разбирам, те отдавна са били в състояние на недоверчиво примирие.