Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Така ли? — Мило все повече се разгорещяваше. — Ами ако в резултат на някоя от вашите необмислени заповеди бъда заловен при акция на Интерпол? Към кого ще се обърна за помощ? — Той видя в очите на американеца как чарковете започнаха да се въртят.

— Вече ви казах. Няма защо да се боите от Интерпол.

— Знам, че Мафията е силна — рече Мило. — Но не е дотам силна, че да контролира Интерпол.

— Какво искате всъщност? — каза най-сетне Логрази, като му върна снимките.

— Искам да знам кой е истинският ви работодател. Защото в момента той е и мой работодател, а аз обичам да знам за кого работя.

— Ваша грижа е да намерите „Вратата към нощта“ — каза Логрази остро. — Ваша грижа е да ни предадете „Гората от мечове“. Ваша грижа е да започнете операция „Белия тигър“. Нищо друго.

— Може би не се изразих достатъчно ясно, мосю Логрази. Аз съм вашият експерт по платото Шан. Аз съм единственият човек на земята, който може да ви даде „Гората от мечове“. — Той помаха снимките във въздуха. — Тъй че, кого сте вкарали в играта и защо?

Логрази го изгледа така свирепо, че за момент Мило се уплаши, че е прекалил. Но тъй като нямаше какво да губи, продължи в същия самоуверен дух:

— Опасявам се, че не бих могъл повече да ви сътруднича, ако ме държите в неведение. А и в края на краищата, „Гората от мечове“ вече е у мен. Това е, което той иска всъщност, нали?

Логрази съзерцаваше езерцето отдалеч и когато проговори, гласът му бе така приглушен, сякаш идваше от там.

— Право да ви кажа, Мило, и аз не знам какво иска. Казва се Върджил. Това поне е кодовото име, което ЦРУ му е дало във Виетнам. Там някакъв остроумен му измислил прякора Магьосника, който му прилепнал. Сигурен съм, че и вие го познавате под някое от тези имена. Аз бях чувал за него преди много години. Тогава той беше легендарна фигура, а след това изчезна някъде и аз реших, че е мъртъв.

— Магьосника? — възкликна с престорена изненада Мило. — Сигурен ли сте? Аз също бях чул, че е умрял.

— Уверявам ви, че е напълно жив. Когато го включиха в операцията, отначало бях във възторг. Все пак, щях да работя рамо до рамо с една легенда. Но това беше, преди да го опозная по-отблизо. Сега, откровено казано, започвам да се съмнявам, че е луд.

Мило изобрази върху лицето си дълбока загриженост.

— Какво ви кара да мислите така? — Той много добре си даваше сметка за опасния терен, на който се намираше. Логрази не биваше в никакъв случай да заподозре, че в дома му е монтирана подслушвателна апаратура.

— Върджил — или Магьосника — е обладан от мания за смърт. Вие изтъкнахте добри аргументи по въпроса за тази Сирик. Когато му ги предадох, той просто не пожела да ги чуе. Каза, че разполага с пълната подкрепа на директора за всяко свое начинание. Иска тя и Кристофър Хей да умрат.

Мъглата се кълбеше край тях, осезаема като прах, и превръщаше парка наоколо в призрачен декор, изпълнен със зловещи очертания.

— Мило, преди години в Югоизточна Азия пътят ви сигурно се е пресякъл с този на Магьосника. Каква е преценката ви за него?

— Беше човек, влюбен в риска — отвърна откровено Мило и видя как Логрази кима в знак на съгласие. — Чувал съм много за него, както и вие, но кой може да каже кое е истина и кое — не? Имах и една сделка лично с него, тъй че съм го виждал в лице, за разлика от повечето хора, която знаеха за съществуването му.

— Както вече сте се убедили, сега е невъзможно да го познаете. Собственото му семейство, ако въобще има такова, не би могло да го познае. Прекарал е шест месеца с цял екип специалисти по пластична хирургия. Доколкото разбирам, лицето му е било разрязано на части и след това съшито наново, по съвършено различен начин.

— Това може и да е така — каза Мило, — но мозъкът му си е останал недокоснат. Зад неговото ново лице се крие същата личност. А при това положение вие имате сериозни основания за тревога.

Логрази обърна гръб на езерото, което от това разстояние изглеждаше сиво и непрозрачно като имитациите на вода в детските железници макети.

— Вие сте прав в едно друго заключение — каза той. — Аз не съм от Мафията. Аз съм от ЦРУ. Както и Магьосника. Преди време той се е опитал да напусне организацията, но директорът го е принудил да се върне. Ето защо ми се струва, че сега я мрази — а може би я е мразил винаги, кой знае? Работата е там, че иска и от мен да скъсам с ЦРУ и да се присъединя към него. Просто не знам какво да правя. Да се свържа с него е чисто самоубийство. Но се страхувам, че Магьосника ще ме убие, ако откажа.