Эрик Ластбадер - Френска целувка

Тя нададе кратък писък и Крис я подхвана.

— Кой, по дяволите, е Ал де Кордия? — попита той.

— Как? — Сутан бе възвърнала гласа си. — Как умря Ал?

— Беше убит — отвърна Сийв. — От същия човек, който нападна мен и уби брат ми Доминик.

— О, не.

— И двамата бяха обезглавени, мис Сирик. — Той видя как тя бавно се свлича в прегръдките на Крис и реши, че е време да натисне още малко. — По този начин ли беше убит Тери Хей?

— Достатъчно — рече Крис. — Какви ги дрънкате, по дяволите?

Сийв гледаше как той я слага да седне на дивана.

— Попитайте нея, мистър Хей. Казала ли ви е досега как е умрял брат ви?

Крис коленичи край Сутан, като гледаше ту към нея, ту към Сийв.

— Аз… той е бил убит… не мислех, че… — Той се взря в лицето й. — Сутан?

Когато тя отвори уста, гласът и беше мек и приглушен.

— Съжалявам. Ти не ме попита, а и аз не виждах смисъл да ти го казвам. Тери беше обезглавен.

— Точно както брат ми и Де Кордия. — Ако този факт носеше някакво удовлетворение, то Сийв не можеше да го почувства.

Крис вдигна поглед към него.

— Какво става тук, за бога?

— Аз самият прелетях шест хиляди мили, за да разбера това — отвърна Сийв.

Мило и Логрази отново се срещнаха в миниатюрния терасовиден парк в подножието на авеню „Франклин Рузвелт“. Този път денят съвсем не бе така ведър както при последното им рандеву.

Логрази стоеше в сянката на една огромна плачеща върба и гледаше шараните, задрямали в тинестата вода на езерцето. По-нататък сред гъстата растителност се издигаха римски колони.

— Времето ни е на привършване — каза той с характерния си рязък маниер още щом Мило се приближи до него. — Тази Сирик трябва да ни каже къде Тери Хей е скрил „Вратата към нощта“. Веднага след като приключим с това, вие ще ни отървете от нея — завинаги.

„Значи цялата ми игра излезе безрезултатна, помисли си отчаяно Мило. Успял съм само да отложа смъртната присъда на Сутан.“

Беше започнало да вали и Мило вдигна яката си. Все още беше замаян от начина, по който го бе заблудил Логрази. Мафиотското прикритие на този агент на ЦРУ беше толкова добро, че бе убедило дори и неговите копои. Това говореше за щателна подготовка, която нямаше нищо общо с обичайните набързо скалъпени фалшиви биографии на ЦРУ. Впрочем, Мило постепенно осъзнаваше, че в цялата ситуация няма нищо необичайно. Не и щом в дъното на всичко бе Магьосника. При тази мисъл той леко потрепери. Бяха му наредили да убие Сутан, после като че ли последва помилване, само за да бъде отново отменено накрая. Дали това мъчение бе дело на Магьосника? Може би Магьосника знаеше кой е той и сега го изтезаваше? Неговата представа за забавление сигурно би била именно такава — злобен, садистичен тормоз.

Логрази пристъпи от крак на крак, сякаш имаше излишък от енергия, с която не желаеше да се раздели.

— И още нещо — каза той. — Решихме, че приятелят й, Кристофър Хей, трябва също така да бъде ликвидиран. Логично е да се предположи, че тя е споделила с него всичко, което знае.

— Естествено, аз ще сторя всичко, което е необходимо — рече Мило. — Но съм принуден да ви напомня, че колкото повече трупове оставяме по пътя си, толкова повече привличаме нежеланото внимание на различни институции, следящи спазването на законите.

— Оставете тази грижа на нас — сряза го Логрази. — От вас се иска само да си вършите работата. — Той потърка ръце. Пролетната влага караше Париж да прилича повече на Лондон. — Ние нареждаме, вие изпълнявате. Искрено се надявам, че не сте забравил правилата.

— Не съм ги забравил.

— Много добре. — Той духна в дланите си.

— Но… — Мило извади от джоба на палтото си кафяв плик и го подаде на Логрази.

— Какво е това?

— Вижте сам — каза Мило. Съзнаваше, че е принуден да прибегне към отчаяни мерки, но сега това бе неизбежно. Магьосника дърпаше конците; той не разполагаше с друг избор.

Когато Логрази измъкна първата от черно-белите снимки на Магьосника, неясна поради голямото разстояние и липсата на светлина, Мило заговори:

— Подчинението беше преди, когато правилата бяха ясни и аз знаех добре на чия страна се намирам.

Логрази стоеше като истукан. Не можеше да се разбере дори дали диша.

— Сега всичко се промени — продължаваше Мило, — и ние трябва да започнем отначало, за да изградим нови делови отношения.

Лицето на Логрази не издаваше нищо.

— Това не е ваша работа. — Той изучаваше една по една направените с телеобектив снимки на Магьосника, сякаш можеше да открие в мъглявите им ъгли някакъв намек за техния произход.