Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Как ще постъпите?

— Признавам, че нямам ни най-малка представа. Но не разполагам с много време за колебание. — Погледът на Логрази беше празен.

— Докладвайте на началниците си.

Липсата на топлина в усмивката на Логрази бе малко плашеща.

— Не знаете колко високо го ценят в организацията. Той ще отрича всичко и никой няма да ми повярва, преди да е станало вече твърде късно.

— Знаете ли какви са плановете му?

— Все още не. — Логрази избърса дъждовните капки от лицето си. — Ще ми ги каже, едва след като се съглася да се присъединя към него.

Сърцето на Мило заби ускорено. Може би именно това бе пролуката, за която се молеше; възможността да се измъкне от менгемето, в което го стягаше Магьосника, и да му се отплати за мъченията, на които бе подложен.

— Вижте, възможно е той да възнамерява да ви убие, независимо от това дали сте с него, или не — каза той. Мислите му препускаха седем или осем хода напред. Трябваше да разбере намеренията на Магьосника, и му се струваше, че сега е открил начина да го стори. — Като имате това предвид, съществува и трети вариант, който бихте могли да обмислите.

Главата на Логрази рязко се завъртя.

— Какъв? — попита той толкова бързо, че Мило искрено го съжали. Очевидно този човек беше изгубил всякаква надежда.

— Престорете се, че сте на негова страна. Така ще си спечелите малко място за маневриране, както и време, през което да подготвите рапорт до своите хора. Той ще бъде подкрепен от собствените действия на Върджил, а не толкова от вашите думи, в които, както сам казахте, те могат и да се усъмнят.

— Това би могло да стане — кимна Логрази. — Но не мисля, че ще успея да го направя сам. Ще ми е нужна помощ.

— Но разбира се — каза Мило с усещането, че робските вериги, които го сковаваха, всеки миг ще паднат. — Аз съм на ваше разположение.

Логрази протегна ръка.

— Ако говорите сериозно…

— Напълно. — Мило я пое и я стисна.

— В такъв случай трябва да се погрижите за Сирик и Кристофър Хей незабавно — каза някак глухо Логрази. — Трябва да удовлетворим това негово желание, както и да му дадем „Гората от мечове“.

— Оставете това на мен — успокои го Мило.

— Мога да разчитам на вас, нали? — Той видя, че капчиците по лицето на Логрази не са пръски от дъжда, а пот. — Не искам да умра.

— Ал де Кордия беше тук наскоро, преди около месец — каза Сутан, когато кафето и кейкът бяха вече сложени. — Трябваше да се види с Тери по работа.

— Знаеш ли по каква работа? — попита Сийв. Той беше на седмото небе; никога преди не бе вкусвал толкова хубаво кафе.

— Не. — Сутан разбърка втора лъжичка захар в чашата си. Седяха в гостната; през отворения прозорец нахлуваха ярки слънчеви лъчи. Стаята гледаше към улицата и от време на време разговорът им се прекъсваше от гърленото ръмжене на преминаващите отдолу мотоциклети. — За добро или за лошо, никога не съм се месила в бизнеса на Тери. Сега мисля, че това е било грешка от моя страна.

Сийв видя ръката на Крис да покрива нейната.

— Продължавай, Сутан — каза той. Преминаването на собствени имена не им бе отнело много време.

— Ал смяташе да стои само една седмица, но остана три. Тук му хареса, а и ние… — Тя замлъкна, свела поглед към кафето си.

Темата очевидно бе твърде болезнена за нея и Сийв я изчака да се справи с чувствата си, без да каже нищо. Но мълчанието се проточи толкова дълго, че той реши да я посбута. Извади от джоба си листче хартия и го плъзна през масата.

— Погледни това. Тук са написани името и адресът ти. По този начин те намерих.

— Как е попаднало у теб? — Сутан не откъсваше очи от думата „Спасена?“.

— Малко преди да го убият, Де Кордия е бил при брат ми. Доминик беше свещеник на неговата енория в Ню Канаан, Кънектикът. Очевидно той е бил загрижен повече за твоя живот, отколкото за своя собствен. — Сутан го гледаше втренчено. — Ясно е, че Де Кордия е искал да бъдеш спасена. Въпросът е — от какво?

Сутан притисна хартийката между дланите си, сякаш държеше особено скъпа снимка. За момент пръстите й я закриха напълно. Тя си пое дълбоко дъх.

— Когато Ал пристигна тук, беше съвсем явно, че страда. Може би аз съм му напомняла за дъщеря му, не знам. Тя беше загинала наскоро при автомобилна катастрофа. Това само по себе си е достатъчно ужасно, но при аутопсията се установи също, че е вземала интравенозно хероин. Бяха й пробутали долнокачествен наркотик.

Сутан приглади косата си е ръце.

— Сега се чувствам виновна. Разбрах, че Ал иска да скъса с бизнеса си, макар тогава и да не подозирах, че този бизнес е търговията с наркотици. Казах го на Тери и той много се развълнува. Двамата с Ал излязоха за цял следобед. Нямам представа къде са били, но Тери се върна променен. Беше весел, сякаш от раменете му внезапно се бе смъкнал някакъв товар.