Эрик Ластбадер - Френска целувка

Тя въздъхна.

— Ако бях малко по-находчива, щях да се досетя, че причината Ал да е толкова съкрушен е, че двамата с Тери са били именно в този бизнес.

— Господи, Сутан, прекалено сурова си със себе си — каза Крис. — Откъде си могла да знаеш?

— Чакай малко — намеси се Сийв. — Да не искаш да кажеш, че Тери е бил замесен в търговията с наркотици?

Тя кимна с глава.

— Не го вярвам — каза Сийв. — Познавах Тери. Служил съм с него във Виетнам. Не е възможно той да…

— Точно това й казах и аз — рече Крис. — Но все повече факти сочат, че той и Мън, братовчедът на Сутан…

— Братовчед ти се казва Мън? — възкликна Сийв.

— Да — отвърна Сутан.

— Служил ли е заедно с Тери през войната?

— Да.

— Мили боже! — Сийв прокара пръсти през косата си. — Всички, които някога съм познавал в групата СЛАМ, са се върнали и ме преследват. — И той им разказа накратко за сформирането на групата от Тери и Върджил и за нейната дейност.

Когато спомена името на Трангх, Крис и Сутан подскочиха като ужилени. Крис му разказа за своите премеждия с виетнамеца, както и историята на „Гората от мечове“.

— Знаех за нападението в нюйоркския ти апартамент — каза Сийв. — Но съдейки и по останалата информация, той очевидно е смятал, че „Вратата към нощта“ е у теб или че знаеш мястото, където я е скрил Тери.

— Нека се върнем малко назад — рече Крис. — Какво сте правили в Ангкор през войната?

— Имахме среща с един французин. Придружаваше го отряд Червени кхмери. Истински страшилища. Тери и Върджил разговаряха с него. Останалите така и не разбрахме за какво е била сделката.

— Сега вече знаем, че е била за наркотици — каза Сутан. Мъката беше изписана на лицето й.

— Може би — отвърна Крис. — Но ако е така — защо? Тери никога не е ламтял за пари. Семейството ни имаше повече, отколкото би могъл да изхарчи през живота си.

Сийв обмисляше всичко това.

— Щом все пак се е замесил, трябва да е имал дяволски добра причина.

— Каква например? — попита Крис. — Кое може да е било толкова важно, че да продаде душата си за него?

Сийв се загледа през прозореца.

— Не знам — каза той. Мислеше за генерал Киу и за един откъс от „Изкуството на войната“ на Сун Цу: „Нищо не е постоянно. Никоя от петте стихии не надделява над останалите; понякога са дълги нощите, друг път — дните. Сезоните се сменят. Побеждава онзи, който е усърден.“ — Но мисля, че единственият ни правилен път е да открием това. Какво ще кажете?

Крис кимна.

— Аз съм за.

Сийв нарочно не погледна към Сутан. За нея не беше така сигурен, както за Крис. Крис го бе изненадал. Той нямаше нищо общо с останалите адвокати криминалисти, които Сийв познаваше. Нещо в неговия облик странно му напомняше за дивата, почти първична решимост на Тери. Той притежаваше духа и енергията на авантюриста. Никой не можеше да бъде по-безпощаден от Тери Хей, когато си поставеше някаква цел.

Сийв бутна чашката си встрани и потри чело. Болката бе по-силна от всякога.

— Във всеки случай, сега поне знаем защо е бил убит Де Кордия. Дъщеря му е умряла заради свръхдоза хероин и това го е съсипало. Искал е да излезе от играта. Някой е разбрал и е насъскал Трангх по петите му. Той е знаел за това и то го е накарало да потърси Дом — за да се изповяда и да се опита да спаси Сутан. Поне в това е успял.

— Казваш, че този виетнамец, Трангх, е убил брат ти — рече Крис. — Опитал се е да убие и теб. Ти и аз сме свързани, Сийв. Чудя се дали причината е единствено Тери?

— Причината е „Вратата към нощта“ — намеси се Сутан. — Това е всичко, което Трангх някога е искал от теб, Крис. Сийв е прав. Трангх е бил сигурен, че Тери го е дал на теб.

Но Крис вече поклащаше глава.

— Не е така. Вярно е, че ни преследваше, за да вземе кинжала. Но той искаше също така и теб.

— Мен? — Сутан беше потресена.

— Да.

— Но защо?

— Не знам — отвърна Крис. — Но именно заради това му дадох кинжала. Това беше единственият начин да те спася, който ми дойде наум.

— Ти си братовчедка на Мън — обърна се към нея Сийв. — А той е вътре до ушите в цялата тая лудница. Обзалагам се, че господарите на Трангх биха искали да си поприказват с теб.

— Та аз не знам нищо.

— Но те не знаят това.

— Кои смяташ, че са неговите господари? — попита Сутан.

Сийв сви рамене.

— На първо място бих посочил комунистите. Но, от друга страна, питам се дали Магьосника не е още жив — това бе прякорът, с който Тери наричаше Върджил.

— Доколкото разбрах, Върджил и брат ми са били нещо като съдружници.